Мерки за прозрачност
На 20 май 2021 г. Парламентът, Съветът и Комисията подписаха Междуинституционално споразумение (МИС), с което създават задължителен регистър на ЕС за прозрачност.
Съгласно разпоредбите на МИС представителите на интереси се регистрират на доброволен принцип на уебсайта на Регистъра за прозрачност. Ако обаче искат да имат достъп до институциите на ЕС, съгласно мерките за обвързване с условия, приети от съответните институции на ЕС, регистрирането им в Регистъра за прозрачност може де факто да стане задължително.
Редица участници са изключени от обхвата на Регистъра за прозрачност на ЕС, като например публичните органи на държавите членки на национално и поднационално равнище или сдруженията и мрежите от публични органи на европейско, национално или поднационално равнище. Освен това не се изисква регистрация в Регистъра за прозрачност на ЕС на служителите и членовете на институциите на ЕС. В допълнение, някои дейности са изключени от обхвата на Регистъра за прозрачност на ЕС, като например ситуации, при които даден участник има само потенциал за оказване на непряко влияние, например експерти, които предоставят информация на докладчиците, или когато приносът се предоставя чрез официален процес на консултация със заинтересованите страни.
В този контекст през януари 2024 г. ще влязат в сила и редица мерки за прозрачност, които ще се прилагат за членовете на КР.
С оглед на консултативната роля на Комитета в рамките на европейската институционална структура, която дава възможност на поднационалните власти да участват в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, тези мерки са съсредоточени върху категориите членове с най-реално, пряко и индивидуално въздействие върху процеса на вземане на решения в ЕС, а именно:
- членовете на мандатна длъжност, които могат да оказват влияние върху политическия дневен ред (председателя и първия заместник-председател, председателите на политически групи, председателите на комисии);
- докладчиците, които могат да определят ориентацията на дадено становище/доклад и могат да внасят отделни изменения на докладчика (с предимство пред другите изменения).
Мерките за прозрачност, приети от КР, включват:
- покана към членовете на мандатна длъжност и докладчиците да провеждат срещи само с представители на интереси, които са се регистрирали в Регистъра за прозрачност, и да насърчават заинтересованите страни да се регистрират в Регистъра за прозрачност;
- задължението членовете на мандатна длъжност и докладчиците да публикуват онлайн всяка среща, която провеждат в качеството си на член на КР с представители на интереси; данните за тези срещи се публикуват на страницата на членовете, в раздела за съответните членове на КР;
- възможността докладчиците да прилагат доброволен законодателен отпечатък към досието на становище/доклад, който да съдържа неизчерпателен списък на организациите и физическите лица, от които докладчикът е получил принос при изготвянето на доклада или становището.
Представителите на интереси, които влизат във взаимодействие с членове на КР съгласно разпоредбите на Регистъра за прозрачност на ЕС, могат да намерят повече информация относно обработването на личните си данни в съответните съобщения за защита на данните за целите на публикуването на срещите с представители на интереси и изготвянето на законодателен отпечатък.
Достъп до документи
Решение № 18/2020 относно публичния достъп до документи на Комитета на регионите
В Решение № 18/2020 относно публичния достъп до документи на Комитета на регионите изрично се посочват принципите и ограниченията, установени в Регламент (ЕО) № 1049/2001, както и процедурата за искане на достъп до документи на Комитета.
Документите на Комитета, посочени в списъка, приложен към Решение № 18/2020, са пряко достъпни за гражданите в електронен регистър на документите. В този регистър на документите биха могли да бъдат включени и други документи.
При поискване гражданите могат да получат достъп до всякакви други документи, при спазване на ограниченията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001.
Заявлението трябва да бъде формулирано достатъчно точно и да съдържа по-специално елементите, които позволяват да се идентифицира(т) документа(ите), както и името и данните за контакт на заявителя. Заявителят обаче не е длъжен да посочи причините за заявлението (освен в някои случаи, свързани с достъп до лични данни). Комитетът трябва да потвърди получаването на заявлението веднага след регистрирането му и да отговори в срок от 15 работни дни от регистрацията (по изключение този срок може да бъде удължен с 15 работни дни).
Ако Комитетът откаже изцяло или частично достъп до искания документ, той трябва да посочи основанията за този отказ. Тогава заявителят разполага с 15 работни дни, за да подаде потвърдително заявление. След това Комитетът разполага отново с 15 работни дни (с възможност за удължаване с още 15 работни дни), за да отговори.
Ако Комитетът все още отказва да предостави пълен достъп до искания документ след потвърдително заявление, заявителят има възможност да заведе съдебен иск срещу Комитета и/или да подаде жалба до Европейския омбудсман.
Ако не можете да намерите документ в електронния регистър на документи, можете да подадете заявление за достъп до този документ чрез линка по-долу.
Заявление за достъп до документ
За да подадете заявление за достъп до документ, моля, попълнете следния формуляр и изберете „Достъп до документи“.