Последният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата беше смразяващо четиво: трябва да направим много повече, за да избегнем катастрофалните последици от изменението на климата. С настоящия темп температурите в световен мащаб ще се покачат с 3°C до 2100 г., което ще навреди на биологичното разнообразие, а тежките климатични условия ще засегнат милиони хора по целия свят. В действителност сме твърде далеч от постигането на целта на Парижкото споразумение за под 2 C.
COP24 в Катовице трябва да ускори усилията ни, като затвърди първо ангажиментите ни – чрез създаването на стриктен „правилник“ и финансиране за климата – и, второ, партньорствата ни, за да можем да създадем по - приобщаващо глобално управление, в което да участват всички равнища на управление, гражданското общество и предприятията.
В момент, в който националните интереси вземат предимство пред международните задължения, е нужна повече амбиция. ЕС е поел ангажимент за намаляване на парниковите газове до 80 % от равнищата през 90-те години до 2050 г. и неотдавна предложи дългосрочна стратегия за въглеродно неутрална Европа до 2050 г. – нещо, за което нашият Комитет, като асамблея на 350 местни и регионални органа в ЕС, призовава от 2015 г. насам. Това е същата цел, която според доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата трябва да се постигне, за да може повишението на температурите да остане под 1,5°C.
За местните и регионалните лидери екологизирането на икономиките ни, изчистването на въздуха, повишаването на енергийната ефективност на домовете ни и гарантирането на устойчиво снабдяване със здравословни храни е разумна стъпка не само от екологична, но и от икономическа гледна точка. Според оценките в публикувания наскоро Доклад за новата икономика, съобразена с климата, дръзките мерки за борба с изменението на климата могат да донесат икономически ползи в размер на поне 26 млрд. щ.д. в световен в план до 2030 г.
Градовете и регионите отдавна се подготвят за действие: тази година отбелязваме 10-ата годишнина от основаването на Конвента на кметовете – инициатива, в рамките на която местни и регионални власти доброволно поемат ангажимент да преизпълнят целите на ЕС в областта на климата и енергетиката. Днес към това движение, започнало „от долу нагоре“ и превърнало се в глобално, са се присъединили над 7 500 градове. На поднационално равнище иновациите и амбициите продължават да тласкат напред глобалните действия в областта на климата.
И въпреки това – макар че ролята на местните и регионалните власти беше призната в Париж – все още не сме постигнали достатъчен напредък в създаването на истински приобщаваща глобална система за управление на климата. Миналогодишното председателство на COP от Фиджи подготви почвата за това местните и регионалните власти, гражданското общество и предприятията да могат да оказват влияние върху процеса в рамките на ООН във връзка с изменението на климата. Този диалог „Таланоа“ трябва не само да продължи, но и да се засили, тъй като свидетелства за факта, че с по-голямо приобщаване можем да повишим амбициите. Този процес е жизненоважен за успеха на COP24.
Нуждаем се от справедлив, реалистичен и прозрачен „правилник“ за климата, с помощта на който да се следят емисиите на парникови газове, да се докладват усилията за опазване на климата и да се поемат ангажименти за това колко ресурси индустриализираните държави ще предоставят на по-бедните страни , за да им помогнат да намалят емисиите си и да се адаптират към една по-топла планета. Това е изключително важно и трябва да насърчаваме всички региони и градове по света да допринасят за постигането на целите за устойчиво развитие, като работят активно в рамките на платформата на ООН на водещите градове в изпълнението на ЦУР и други подобни инициативи.
Затова е крайно време да се въведат „местно и регионално определените приноси“ в допълнение към „национално определените приноси“ , за да се демонстрира, че носим отговорност да се борим с изменението на климата, и за да се поддържа мотивацията на местно и регионално равнище. Това ще ни помогне да преодолеем разминаването между настоящите ангажименти на страните и намаляването на емисиите на CO2, което е необходимо, за да се обърне глобалното затопляне.
Оценяването на отделните приноси означава също така да се помогне на изоставащите региони и градове. Индустриализираните страни трябва да спазват своите финансови ангажименти да подкрепят развиващите се и по - уязвимите страни и региони.
Много региони в Европа от дълго време са зависими от въглищата и се нуждаят от подкрепа, за да осъществят преход към нисковъглеродна икономика. Според оценките на Европейската комисия въгледобивът осигурява 185 000 работни места в 12 държави – членки на ЕС, но също така има потенциал за създаване на 900 000 работни места до края на следващото десетилетие в области като енергията от възобновяеми източници.
Преходът към нисковъглеродна икономика се нуждае от внимателно планиране, техническа подкрепа и регионални инвестиции, за да се гарантира, че регионалните икономики са защитени. В Европа трябва да укрепи съвместното изготвяне на политиката на ЕС за околната среда – област, която е от компетентността на местното и регионалното равнище на управление. Регионалните инвестиции на ЕС – т.нар. политика на сближаване – не трябва да се намаляват, а напротив, да се увеличават, за да могат регионите и градовете да смекчат последиците от изменението на климата, да се адаптират към тях и да повишат климатичната устойчивост на своите икономики.
Тазгодишните преговори в Катовице са изключително важни за полагането на основите на стриктен „правилник“, с помощта на който да се избегне повишаването на температурите над 1,5°C. Мотото на полското председателство на COP24 е „Да се променим заедно“: това е постижимо, ако всички покажат необходимата политическа смелост и положат херкулесовски усилия. Това означава да трансформираме глобалното управление на климата, така че местните и регионалните власти реално да заемат мястото си на масата за преговори, за да се преодолее разминаването между поетите ангажименти и реално постигнатите резултати в областта на климата.
Времето изтича, светът е отправил поглед към нас и затова всички заедно трябва да положим повече усилия и да действаме по-бързо. Можете да разчитате на нас.
_____________