Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Готови сме да преминем към кръгова икономика  

В това интервю Тисе Стелпстра (Нидерландия/ЕКР), регионален министър на провинция Дренте, отговаря на шест въпроса относно новия план за действие за кръгова икономика (НПДКИ) — набор от предложения на ЕС за отделяне на икономическия растеж от използването на ресурсите чрез производство и потребление на трайни, пригодни за повторна употреба и поправими продукти. След като на 11 март 2020 г. Европейската комисия публикува НПДКИ, Тисе Стелпстра пое изготвянето на приноса на Европейския комитет на регионите в становище , което предстои да бъде прието по време на пленарната сесия на 12—14 октомври 2020 г. Кръговата икономика е основен стълб на Европейския зелен пакт – стратегията на ЕС за растеж с оглед постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Г-н Стелпстра, Вие сте докладчикът на Европейския комитет на регионите относно новия план за действие за кръговата икономика: кажете ни защо тази тема е важна?

Кръговостта е не само основен начин за спестяване на ограничените ресурси на планетата, но и ключово средство за намаляване на емисиите на CO 2 и декарбонизиране на нашата икономика. Поради това кръговата икономика е от решаващо значение за борбата с глобалното затопляне. Без съмнение това е причината, поради която кръговата икономика е важна глава в Европейския зелен пакт, представен от г-н Франс Тимерманс, изпълнителен председател на Европейската комисия. Освен това кръговата икономика е във всеки дом. Нейното значение се състои в това, че се справя с големи проблеми — от използването на ресурсите до отпадъците и замърсяването както на европейско, така и на индивидуално равнище. Кръговостта се отнася не само до икономиката, промишлеността и необходимостта от отговорно производство, а и до начина, по който живеем и консумираме: от дрехите, които купуваме, до начина, по който строим къщи, количеството отпадъци, които произвеждаме, и количеството вода, което използваме. Това са въпроси на ежедневен избор. Трябва да променим нашите модели, така че да консумираме по-съзнателно и по по-устойчив начин, за да се развием заедно към кръгово общество. Новият план за действие за кръгова икономика е основен набор от инструменти, които да ни помогнат в това голямо и решаващо начинание.

Той беше публикуван от Европейската комисия в началото на кризата, свързана с COVID-19. Смятате ли, че кръговата икономика играе особена роля в новия контекст на здравната и икономическа криза?

Категорично да! Трябва да положим големи усилия за възстановяване от икономическото и социалното въздействие на блокирането поради COVID-19. Трябва обаче да признаем, че когато премахнем пандемията от COVID-19, което, надявам се, ще бъде много скоро, все още ще сме изправени пред извънредната ситуация, свързана с изменението на климата. Пандемията от COVID-19 показа нашата уязвимост и огромната ни зависимост от суровини. Знаем, че „зелените“ пазари носят огромни икономически възможности и работни места. Така че COVID-19 трябва да бъде предупредителен сигнал. Наистина трябва да превърнем тази криза в възможност и да натиснем бутона за „зелено рестартиране“, за да превърнем нашето общество в устойчиво.

Какво е мнението Ви за НПДКИ? Достатъчно амбициозен ли е, за да се гарантира бърз преход към кръгова икономика?

Предложеният от Европейската комисия НПДКИ е амбициозен, но може да бъде по-конкретен от гледна точка на действия и срокове. По няколко ключови въпроса се нуждаем от повече ангажираност и конкретни цели за управление на промените. Например в областите на предотвратяването на генерирането на отпадъци и обществените поръчки наистина трябва да направим големи стъпки напред. Определянето на реалистични, но предизвикателни цели, ако е необходимо с регионална диференциация, ще стимулира иновационните технологии и тяхното навлизане на пазара. Това ще доведе до действителен напредък. В допълнение, НПДКИ би могъл да включва по-пълно градовете и регионите в прехода към кръгова икономика. Нерядко се казва, че „регионите са достатъчно големи, за да постигнат значителна промяна, и достатъчно малки, за да я осъществят.“ Мисля, че точно това е най-важно.

От Вашия опит как местните и регионалните власти (МРВ) могат по-добре да допринасят и да оказват по-голямо въздействие в областта на прехода към кръгова икономика?

Градовете и регионите разполагат с много възможности да дадат тласък на прехода към кръгова икономика, като започнат с прилагането на примерни действия в областта на обществените поръчки. МРВ могат да определят стандарти и да стимулират пазара към по-устойчиви продукти и услуги. Освен това регионалното сътрудничество е от съществено значение за публично-частните партньорства, от които се нуждаем, за да увеличим устойчивите модели на производство и потребление, които са от основно значение за кръговата икономика. Управлението и преработването на отпадъците е друга област, в която местните и регионалните власти могат да играят важна роля. Освен знания и опит те имат компетенции и големи отговорности по отношение на регламентирането. Европейската комисия, заедно с МРВ, следва да разработи новаторска стратегия, насочена към събиране и разглобяване на отпадъци. Европа се нуждае от знанията и опита, които местните и регионалните власти имат в събирането и третирането на отпадъци. Освен това са необходими много регионални знания и експертен опит, за да може да бъде представена подробна информация относно материалните потоци. Във връзка с това призоваваме Европейската комисия да сподели публично материалните потоци чрез цифрова система на европейско равнище. Друга ключова област, в която МРВ могат да допринесат значително за прехода към кръгова икономика, е водата. Градовете и регионите са отговорни за качеството на водите. Водата е нашият най-важен ресурс, но и най-големият отпадъчен поток от домакинствата и промишлеността. Тя съдържа много хранителни вещества, които могат да бъдат оползотворени, и следва да се използва повторно във възможно най-голяма степен.

Бихте ли споделили с нас най-добрата практика от Вашия регион?

Може би един от най-добрите примери е асоциацията „Кръгова Фризия“ (Circular Friesland Association). Тя обединява дружества, органи на местно самоуправление, институции на знанието и НПО в регионален мащаб. Те са решени да превърнат Фризия до 2025 г. в региона в Европа, който има най-голяма степен кръгова икономика, тъй като смятат, че това е необходимо, но и преди всичко защото искат. Тяхното мото е да се разсъждава по-малко, но да се действа повече. Областите на дейност варират от селското стопанство до мобилността и от биомаса до образование. Като си споделят знания и се вдъхновяват и мотивират едни други, създават потенциал за ускоряване на развитието. Една от движещите сили на инициативата е Ингрид Зеегерс, която ме подпомага като експерт за становището. Тя превежда своите знания от света в лесно смилаема информация за предприемачите и местните инициативи. Виждам нейния ентусиазъм и в мнозина други, които също допринасят за прехода към кръгова икономика. Предприемачите в региона на Северна Нидерландия, с които разговаряхме по време на изготвянето на становището, споделят с плам за работата си и са сериозно решени да изведат кръговостта до по-високо равнище. Вярвам, че кръговото общество е щастливо общество.

Вече съществуват редица инициативи, посветени на насърчаването на кръговата икономика: Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, партньорствата по Програмата за градовете, инициативата за кръгови градове и региони са само някои от тях. Според Вас какви действия следва да се предприемат на равнището на ЕС за (по-добро) подпомагане на местните и регионалните власти в прехода към кръгова икономика?

Успехът започва с обмен на добри примери и взаимно вдъхновяване. Мрежите са идеални за това. Но най-добрата подкрепа за МРВ, които Европа може да даде, е да изготви силен и конкретен план за действие. Да се говори по-малко, да се действа повече! Често именно градовете и регионите търпят отрицателните последици от продуктите, които вече не се използват. Помислете за замърсяването на водата, въздуха и почвата. Производителят не носи никаква отговорност в това отношение. Това трябва наистина да се промени и с подкрепата на всички мои колеги в Европейския комитет на регионите сме готови да направим тази промяна.

Контекст:

Становището на Тисе Стелпстра има за цел да укрепи местния и регионалния стълб на новия план за действие за кръгова икономика, за да постави градовете и регионите в центъра. Предвижда се становището да бъде прието по време на пленарната сесия на 12—14 октомври 2020 г. Прочетете най-новите акценти тук.

Годишният обем на генерираните отпадъци от всички икономически дейности в ЕС възлиза на 2,5 милиарда тона ( Евростат ). Това са 5 тона годишно на глава от населението. Понастоящем липсва изчерпателен набор от правни и политически изисквания, с които да се гарантира, че всички продукти, пуснати на пазара на ЕС, са с все по-голяма степен на устойчивост и отговарят на условията за кръговост. Това е целта на новия план за действие за кръгова икономика (ПДКИ) на Европейската комисия , представен на 11 март 2020 г.

Като основен стълб на Европейския зелен пакт кръговата икономика е от решаващо значение за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. На 15 юни 2020 г. Европейският комитет на регионите даде старт на работната група „ Зелен пакт на местно равнище “. Тя се състои от 13 представители на изборни длъжности на местно и регионално равнище и има за цел Зеленият пакт да намери израз в конкретни проекти и пряко финансиране за градовете и регионите за постигане на устойчив преход по места.

За контакт:

Андреа Хаусман

A.Huisman@drenthe.nl

Давид Крус

david.crous@cor.europa.eu

Споделяне :