В това интервю Пьотр Калбецки (Полша/ЕНП), маршал на Куявско-Поморското воеводство, отговаря на пет въпроса, свързани с управлението на водите в контекста на COVID-19 и неограниченото глобално затопляне. Докладчикът по становището на КР относно Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията призовава за промяна на парадигмата, която да постави кръговостта и устойчивостта в центъра на нашия начин на използване на природните ресурси, и по-специално на водата. Проектостановището ще бъде гласувано на следващото заседание на комисия ENVE на 8 юни . Предвижда се становището да бъде прието на пленарната сесия на 1 и 2 юли заедно с дебат на високо равнище относно Европейския зелен пакт.
Като докладчик по Рамковата директива за водите, бихте ли ни казали защо тази тема е важна за ЕС и неговите региони и градове? 20 години след влизането ѝ в сила как оценявате изпълнението ѝ и какви поуки можем да извлечем?
Рамковата директива за водите оказа много положително въздействие, не само чрез подобряване на екологичното състояние на сладководните и крайбрежните екосистеми в Европа, но и чрез повишаване на осведомеността на нашето общество по въпросите на околната среда. През тези 20 години на прилагането ѝ обаче възникнаха нови предизвикателства, както и нови решения. Сред новите предизвикателства, пред които сме изправени, са нарастващите симптоми на глобалното затопляне и спешната необходимост от осъществяване на Европейския зелен пакт и нова стратегия за насърчаване на кръговата икономика и биоикономиката. Първо, нуждаем се от системни решения, които да превърнат заплахата от засушаване във възможности, като се започне от интегрирането на Рамковата директива за водите и Директивите за наводненията. Освен това трябва да разпространяваме новаторски решения и да използваме възможностите, създадени от екохидрологията и природосъобразните решения. Това са ефективни инструменти, по-специално за смекчаване на междинните въздействия, като например замърсяване от източници, различни от точкови източници, от селскостопански и урбанизирани райони, които генерират около 50 % от замърсителите в някои водосборни басейни.
Вие сте председател на Куявско-Поморското воеводство. Недостигът на вода и сушите са все по-голямо предизвикателство и в Полша. Какво е значението на участието на регионалните и местните власти в управлението на водите?
По отношение на водните ресурси Куявско-Поморското воеводство е един от най-диверсифицираните региони в Полша. При все това и ние сме изправени пред проблеми, които трябва спешно да решим. Поради засушаване през последните години водното равнище на река Висла намаля драстично. В южната част на нашия регион не достига вода за интензивно обработваната земеделска земя, което води до ерозия на почвата, замърсяване от неточкови източници на езера и реки и дългосрочен спад на устойчивостта. В северната част на региона обаче големите естествени гори и езера са рай за биологичното разнообразие. Като председател на регион и човек с висше образование в областта на възстановяването на езера, съм наясно, че местните и регионалните власти са от основно значение за управлението на водите. Ние сме в по-добра позиция да открием специфичните предизвикателства, пред които са изправени дадена територия и общност, но и да разработим съобразени с конкретните обстоятелства политики, в които тези особености са отчетени.
Изменението на климата и пандемията от COVID-19 имат голямо въздействие върху водните ресурси, услугите и доставките в Европа и по света. Какво трябва да се направи, за да се гарантира, че чистата и качествена вода е достъпна за всички?
Трябва да променим начина, по който взаимодействаме с природата. Трябва да променим използвания все още механичен подход, чрез който си позволяваме да потребяваме сляпо и без контрол природните ресурси, като постоянно депонираме нови отпадъци и замърсители. Трябва да се развием и да приемем екосистемен подход, който поставя кръговия характер на икономиката в центъра на нашия начин на използване на природните ресурси, и по-специално на водата. Устойчивостта при управлението на водите не е възможна без отговорно и приобщаващо вземане на решения, което да гарантира чистата вода за всички.
Вашето становище има отношение и към Плана за действие с нулево замърсяване за въздуха, водата и почвата, който Европейската комисия ще представи следващата година. Какво би било Вашето основно послание в този контекст?
Основното ми послание е, че трябва да променим връзката си с природата и следователно да разработим политики, които да зачитат околната среда. В епохата на антропоцен, в която живеем — период, в който човешката дейност упражнява доминиращо влияние върху климата и околната среда, всички ние трябва да станем отговорни за вземането на решения. Ще продължим ли да нарушаваме природата и да представляваме пряка заплаха за човешката цивилизация или ще се научим да управляваме ресурсите по устойчив начин? Имаме чудесна възможност да преминем към кръгова икономика, която да зачита околната среда, да консумира вода и други жизненоважни ресурси по устойчив начин. Планът за действие за замърсяване на въздуха, водата и почвата е основен момент в тази промяна.
Вашето становище се отнася до предизвикателствата, свързани с наводненията, замърсяването на водите и последиците за околната среда от човешката дейност. От какви инструменти се нуждаят местните и регионалните власти, за да отговорят по-добре на тези предизвикателства?
Въздействието на човешката дейност върху околната среда и водните ресурси в частност има кумулативен ефект и създава опасна спирала. Нуждаем се от нова парадигма, основана на научни доказателства, която да помага на местните и регионалните власти да изберат най-добрата политика. За да се постигне това, е важно да се установи постоянно сътрудничество между политиците на местно и регионално равнище и учените. Например ние се гордеем с нашето сътрудничество с професор Мачей Залевски, директор на Европейския регионален център за екохидрология (ERCE), който е международният институт на Полската академия на науките, посветен на проучването на взаимодействията между водата и екологичните системи.
Като втора стъпка се нуждаем от допълнителни инструменти за укрепване на образованието относно устойчивостта, повишаване на осведомеността в нашите общности и разработване на знания и ценности, които да водят до по-устойчиви модели на живот. Цифровият свят разкрива огромни възможности за пряко участие на гражданите в това начинание. Добър пример е мобилното приложение, разработено наскоро в рамките на проекта AMBER (адаптивно управление на пречките в европейските реки), което включва и програма за „гражданска наука“, с участието на органите, неправителствените организации и обществеността при събирането и разпространението на данни. Днес Европейският зелен пакт предлага нови възможности, тъй като осигурява съгласувана визия, основана на солидна интердисциплинарна рамка. Поради това съм оптимист за бъдещето.
Бележки:
Проектостановището относно „ Проверката за пригодност на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията “ от докладчика Пьотр Калбецки (Полша/ЕНП) е на разположение на 23 езика на ЕС и ще бъде гласувано по време на следващото заседание на комисия ENVE на 8 юни. Тук можете да изтеглите документите за заседанието .
Една трета от земята на ЕС страда от недостиг на вода. В много държави членки проблемът с недостига на вода е повод за безпокойство. Изменението на климата води до непредвидими климатични условия, но трябва да се очакват все повече засушаване и недостатъчно по количество и качество сладководни ресурси. Съобщение на КР за пресата от 11.12.2018 г. относно „Използване на водата за селското стопанство и запазване на екологичните ни райони“.
За контакт с пресслужбата:
Давид Крус
тел. +32 (0)470 88 10 37
david.crous@cor.europa.eu