Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Нашите градове след COVID-19: ненамаляващото значение на Лайпцигската харта  

В настоящото интервю Хуан Еспадас (Испания/ПЕС) , кмет на Севиля и председател на комисия ENVE на КР и на работната група „Зеленият пакт на местно равнище“ отговаря на четири въпроса относно новата Лайпцигска харта , набор от принципи, които да стимулират европейските градове към повече устойчивост, по-голяма издържливост и по-широко приобщаване. Становището на КР относно обновяването на Лайпцигската харта беше прието на пленарната сесия през октомври 2020 г. Днес значението на новата Лайпцигска харта не намалява, по-специално във връзка с насърчаване на устойчивото развитие в градовете след пандемията от COVID-19.

Пандемията от COVID-19 подчерта необходимостта от развитие на екологосъобразна мобилност или нова организация на работата в градовете. Тези препоръки са в съответствие и с целите на Парижкото споразумение и с изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Бихте ли казали, че Вашето становище относно обновяването на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове е в авангарда на предлагането на нови стратегии за развитие на градовете в периода след COVID-19 и в рамките на плана за възстановяване?

Германското правителство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г. и Европейският комитет на регионите започнаха работа по новата Лайпцигска харта много преди кризата, предизвикана от COVID-19. Като политици на изборни длъжности трябва да направим така, че тази ужасна криза да се превърне във възможност за подобряване на качеството на живот на всички наши граждани. През последните години значително подобрихме нашите колективни стратегии за борба с изменението на климата чрез важни международни споразумения — през декември 2020 г. беше отбелязана 5-ата годишнина от Парижкото споразумение за климата. Новата Лайпцигска харта отразява актуалните нуждите на градските общности в новата глобална парадигма. Градовете са двигателят на промяната за постигане на по-устойчив и здравословен свят. Сега след като постигнахме съгласие по новия дългосрочен бюджет на ЕС и плана за възстановяване след COVID-19, Лайпцигската харта демонстрира все още голямото си значението за стимулиране на нашите градове по пътя към нова ера на устойчивост, издържливост и приобщаване.

Вашето становище настоява за необходимото партньорство с европейските градове, за да може ЕС да постигне целите си, залегнали в Европейския зелен пакт. Смятате ли, че местните и регионалните власти участват в достатъчна степен в изпълнението на плана за възстановяване Next Generation EU? Ще бъдат ли достатъчни средствата, отпуснати на регионите и градовете за развитие на устойчиви градове — в устойчиви региони — за осъществяването на екологичния и цифровия преход в Европа, без никой да бъде изоставен?

Първо, трябва да признаем, че всяка държава — членка на ЕС, има своя собствена административна структура. Следователно доста сложна задача е да се анализира точното участие на местните и регионалните власти във всяка област на политиката на ЕС. Без съмнение Европейският комитет на регионите е форумът, който осигурява участието на градовете и регионите в изготвянето на политиките на ЕС, и по-специално в плана за възстановяване Next Generation EU , за да се преодолеят драматичните социални и икономически последици от COVID-19. Не трябва да забравяме, че градовете са най-близо до гражданите и те са тези, които ще трябва да прилагат повечето от мерките за възстановяване. Поради това местните — и регионалните — власти трябва да бъдат в центъра на разработването на планове за възстановяване и приоритетни инвестиции. В началото на 2020 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи своите приоритети, като постави на челно място Европейския зелен пакт — новата стратегия за растеж на ЕС с цел постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Всички политики на ЕС трябва да бъдат в съответствие с принципите и целите на Европейския зелен пакт. Не можем да гледаме назад. Бъдещето ще бъде екологосъобразно в противен случай просто нямаме бъдеще. Градовете са от основно значение за постигането на тази цел.

COVID-19 също така изтъкна взаимозависимостите между градските и селските райони, особено по отношение на организацията на продоволствените системи в Европа. Какво предлагате, във Вашето становище на КР, за засилване на сътрудничеството между тези области с цел по-добро постигане на целите, заложени в политиката на сближаване, Зеления пакт или стратегията „От фермата до трапезата“?

Трябва да засилим сътрудничеството между градските и селските райони, ако искаме да изградим по-устойчиви градове. Сътрудничеството в областта на производството и потреблението на храни е ключов фактор. Насърчаването на консумацията на хранителни продукти, които се произвеждат в близост до градските райони, не само ще спомогне за устойчивостта на нашите продоволствени системи, но и ще подобри здравето ни. Вярвам, че трябва също така да подчертаем значението на метрополните области, тъй като не можем да разберем функционирането на градовете, без да вземем предвид заобикалящите ги метрополни области, които трябва да работят заедно за подобряване на ефективното използване на ресурсите в градовете.

Европейската комисия разгръща инициативата си за насърчаване на „по-добро регулиране“. Какво предлагате в тази област? Смятате ли, че е необходимо да се реформира европейският семестър, за да се вземат предвид по-добре регионите и градовете, целите на политиката на сближаване и изпълнението на Европейския зелен пакт?

Първо, бих искал да поясня, че по-доброто регулиране не означава дерегулиране. В днешно време Европа трябва да бъде по-ефективна и пандемията от коронавирус показа това. Единственият начин за постигане на тази цел е да се засили сътрудничеството и координацията между различните равнища на управление, т.е. европейско, национално, но също така и регионално и местно равнище. Това със сигурност е първата стъпка към по-добро регулиране! Например европейският семестър — европейският процес, който ежегодно изготвя конкретни икономически препоръки за държавите — членки на ЕС, не може да продължи да бъде просто бюрократично упражнение без демократичен контрол и без да го обвързва с европейските региони. Ето защо в Европейския комитет на регионите искаме регионите и градовете да участват официално в изготвянето на тези препоръки. Също така отправяме искане Европейският парламент да бъде оправомощен да разгърне изцяло своята роля по отношение на демократичния контрол, което понастоящем не е така. Освен това от тематична гледна точка може да се постави въпросът защо препоръките по отношение на публичните инвестиции, солидарността или целите за устойчиво развитие до неотдавна отсъстваха от специфичните показатели на европейския семестър, особено когато настоящата криза показва колко полезно би било това. Трябва да променим този подход, за да се адаптираме и да отговорим на осезаемите нужди на нашите граждани и територии. Това е единственият начин за изпълнение на Европейския зелен пакт така, че никой да не бъде изоставен.

Обща информация:

Приета по време на германското председателство на Съвета на ЕС през 2007 г. Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове спомогна за установяването на концепцията за интегрирано градско развитие на равнище ЕС и оказа влияние върху разработването на инициативи на ЕС като Програмата на ЕС за градовете .

Новата Лайпцигска харта беше приета на неофициалната среща на министрите, отговарящи за градското и териториалното развитие, на 30 ноември 2020 г.

В обновената версия се разглежда въздействието на здравните пандемии върху градовете и произтичащото от това потенциално увеличаване на териториалните различия. Новият текст подкрепя принципите на интегриран, ориентиран към местните условия и многостепенен подход на управление.

В обновената харта се признава, че заобикалящите ги селски райони предлагат важни ползи за градовете. В новата версия на Лайпцигската харта изрично се признава значението на насърчаването на „цифровото сближаване“ в Европа както за нейните граждани, така и за нейните територии.

Новата Лайпцигска харта признава валидността на трите стълба (по-добро регулиране, по-добро финансиране и по-добри познания) на Програмата на ЕС за градовете, определени в Пакта от Амстердам.

През втората половина на 2020 г. германското председателство на Съвета на ЕС последва препоръката на КР да представи заключения на Съвета относно Лайпцигската харта, Програмата на ЕС за градовете и връзката ѝ с Териториалната програма на ЕС, които бяха внесени и приети на заседанието на Съвета на министрите на околната среда на ЕС на 17 декември 2020 г.

За контакт с пресслужбата : pressecdr@cor.europa.eu

Share: