Местните власти призовават Европейската комисия да предложи конкретни цели за намаляване на енергийната бедност до 2030 г. и за изкореняването ѝ до 2050 г.; Енергийната бедност е основно предизвикателство пред обществото, което оказва пряко въздействие върху здравето и засяга 54 милиона европейци ( ЕК ). Високите цени на енергията, ниските доходи и влажните нездравословни жилища с лоша изолация водят до по-високи равнища на енергийна бедност. През последното десетилетие цените на електроенергията в повечето държави се увеличиха значително, което в съчетание с неотдавнашната икономическа и финансова криза и лошите енергийни характеристики на сградния фонд в Европа засили опасенията, свързани с енергийната бедност в Европа.
Около 11 % от населението на ЕС — 54 милиона европейци, са засегнати от енергийна бедност. Въпреки това повечето държави — членки на ЕС, все още не откриват и не водят статистика на уязвимите потребители на енергия и не насочват правилно мерките по отношение на енергийната бедност.
Европейският комитет на регионите, който е силно загрижен поради енергийната бедност, прие с единодушие становището „ Многостепенното управление и междусекторното сътрудничество за борба с енергийната бедност“ . То включва редица предложения, сред които и продължаване на работата по разработването на европейско определение за енергийната бедност, целеви инвестиции в енергийната ефективност, преразглеждане на единния пазар, осигуряващо ниски цени на енергията за домакинствата и обвързани със срокове цели за премахването на енергийната бедност.
Докладчикът Ката Тютьо (HU/ПЕС) , общински съветник в 12-и район на Будапеща, заяви: „Днес над 50 милиона европейци са принудени да избират между отоплението и храната и живеят в енергийна бедност. Тя има сериозни последици за здравето и благосъстоянието на хората и знаем, че жените са по-тежко засегнати от нея. Правото на чиста и достъпна енергия, което е включено и в 17-те цели за устойчиво развитие, следва да бъде гарантирано на всеки европейски гражданин. Чрез привличане на инвестиции в енергийната ефективност за саниране на сградния фонд в Европа и чрез създаване на специфични схеми за социална закрила и добре функциониращ и конкурентен единен пазар, осигуряващ ниски цени на енергията за потребителите, ЕС ще донесе преки ползи и ще покаже своята добавена стойност за гражданите. Един справедлив преход в областта на енергетиката и климата, който не пренебрегва никого, трябва да започне с изкореняването на енергийната бедност.“
Страните членки са съгласни, че основните цени на енергията за битовите потребители не могат да бъдат оставени на саморегулирането на пазара. С оглед на ограничаването на прекомерните разходи за енергия, градовете и регионите призовават ЕС да създаде правни рамки, които да предоставят на държавите членки и на местните и регионалните власти подходящи инструменти за осигуряване на достъпна енергия за всички. В този смисъл КР повтаря призива на Европейския парламент към Европейската комисия да предостави допълнителни насоки относно това кога държавите членки имат право да се намесват на пазара, за да се избегне ситуация, в която „значителен брой домакинства“ са засегнати от енергийна бедност
Местните лидери предлагат да се въведе мораториум върху спирането на основните енергийни услуги за гражданите, които не плащат.
Градовете и регионите призовават държавите членки да транспонират в националните си законодателства актуализираната Директива относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) най-късно до март 2020 г. Новата ДЕХС влезе в сила на 9 юли 2018 г. Това включва мерки, с които ще се ускори темпът на саниране на сградите с цел постигане на по-ефективни в енергийно отношение системи и ще се подобрят енергийните характеристики на новите сгради.
Въпреки това членовете припомнят, че в преразгледаната ДЕХС следва да бъдат добавени допълнителни цели и инвестиции за саниране на сградния фонд в Европа. Без които тези мерки усилията за премахване на енергийната бедност ще бъдат недостатъчни.
Адекватното отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са основни услуги, необходими за гарантирането на приемлив стандарт на живот и здравето на гражданите. Енергийната бедност е налице, когато домакинство страда от недостиг на адекватни енергийни услуги в дома ( ЕК ).
Местните лидери искат да бъде удължен срокът на Обсерваторията на енергийната бедност, за да продължи събирането и оценката на данните като ключов фактор за подобряване на политиките за изкореняването на енергийната бедност. Членовете припомнят, че все още две трети от държавите членки не следят развитието на енергийната бедност въз основа на количествени показатели.
Информация за редакторите:
Припомня, че Конвентът на кметовете за климата и енергетиката определя енергийната бедност като „ситуация, при която дадено домакинство или лице не разполагат с необходимите средства, за да си набавят основните енергийни услуги (отопление, охлаждане, осветление, мобилност и електроенергия), които осигуряват достоен стандарт на живот, поради съчетание от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата“ (Определение на Конвента на кметовете за климата и енергетиката); Конвентът на кметовете за климата и енергетиката определи енергийната бедност за свой трети стълб, като играе водеща роля за това този въпрос да остане в програмата за 2030 г.
Енергийната бедност може да засегне почти 11 % от населението на ЕС. Пълният текст на проучването е достъпен тук.
Информация за отделните държави се съдържа в доклада „ Енергийната бедност в Европейския съюз“ на Европейската енергийна мрежа (2019 г.).
Енергийната бедност е отделна форма на бедност, свързана с редица неблагоприятни последици за здравето и благосъстоянието на хората — с респираторни или сърдечни заболявания, психични заболявания, които се задълбочават поради ниските температури и стреса, свързан с непосилните сметки за енергия, както и с нисък успех в училище на децата, които са засегнати от нея. Всъщност енергийната бедност оказва непряко въздействие върху много области на политиката, включително върху здравето, околната среда и производителността. Справянето с енергийната бедност може да донесе множество ползи, включително изразходването на по-малко средства за здравеопазване от страна правителствата, намаляване на замърсяването на въздуха и емисиите на CO2, подобряване на комфорта и благосъстоянието, подобряване на бюджетите на домакинствата и увеличаване на икономическата активност.( ЕК )
С пакета Чиста енергия за всички европейци Европейската комисия предложи набор от мерки за справяне с енергийната бедност чрез енергийна ефективност, предпазни мерки срещу изключване и по-добро определение и наблюдение на въпроса на национално равнище чрез интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. Поради това законодателният контекст на ЕС за енергийна бедност претърпява редица промени. Енергийната бедност се споменава в новата Директива относно енергийната ефективност (2018/2002), новата Директива относно енергийните характеристики на сградите (2018/844) и Регламента относно управлението (2018/1999). Освен това Директивата за електроенергията (2009/72) се отнася до енергийната бедност, а преразгледаната ѝ версия беше продукт на политическото споразумение през декември 2018 г. (Допълнителна информация можете да намерите тук) .
Съгласно Обсерватория на енергийната бедност на ЕС енергийната бедност се определя чрез следните основни показатели ниски абсолютни разходи за енергия , Просрочените задължения по сметки за комунални услуги , Висок дял на разходите за енергия спрямо приходите и Неспособност да се поддържа достатъчна топлина в жилището .
Цените на електроенергията за битови потребители непрекъснато нарастват през последните дванадесет години. Средната цена за киловатчас в ЕС-28 се увеличи от 0,18 EUR през първия семестър на 2007 г. до 0,21 EUR през втория семестър на 2018 г. (Евростат), но между държавите членки се наблюдават много съществени различия.
Дания (0,31 EUR), Германия (0,30 EUR), Белгия (0,29 EUR), Ирландия (0,25 EUR) и Испания (0,24 EUR) са петте държави с най-висока цена на киловатчаса, след включване на всички разходи и таксил На другия полюс са държавите с най-ниска цена на киловатчас: България (0,10 EUR), Литва (0,10 EUR), Унгария (0,11 EUR), Румъния (0,13 EUR), Малта (0,13 EUR) и Полша (0,13 EUR) (Евростат) .
Един от основните показатели за енергийна бедност са „просрочените задължения по сметки за комунални услуги“ , които показват дела на домакинствата, които поради финансови затруднения не са могли да платят навреме сметките за битови нужди (отопление, електричество, газ, вода и др.). През периода от 2010 г. до 2017 г. в ЕС-28 средният дял на подобни ситуации спадна от 9% на 7%, но все още се наблюдават най-различни ситуации. През 2017 г. делът на хората, заявили, че не са си платили сметките за електроенергия поради финансови трудности, достигна 38% в Гърция , 30% в България и 21% в Хърватия . В следните държави този дял надхвърля средните за ЕС 7%: Румъния (16%), Словения (14,3%), Унгария (13,9%), Кипър (13,7%), Латвия (11,9%), Полша (8,5%) и Испания (7,4%). (Евростат) .
ДЕХС (Директива относно енергийните характеристики на сградите) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.
За контакт: Давид Крус | Тел. +32 (0) 470 88 10 37 | david.crous@cor.europa.eu