Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
„Вълната на саниране“ ще бъде от решаващо значение за икономическото и социалното възстановяване на Европа  

В това интервю Енрико Роси (Италия/ПЕС), член на Общинския съвет на Синя (Флоренция) и бивш областен управител на Тоскана (2010—2020 г.), отговори на шест въпроса във връзка със становището му относно инициативата „Вълна на саниране за Европа“ (Renovation Wave), прието през март от Европейския комитет на регионите. Вълната на саниране, стартирана на 14 октомври 2020 г. от Европейската комисия , има за цел да подобри енергийните характеристики на сградния фонд на Съюза и е крайъгълен камък в пътната карта на Европейския зелен пакт . Сградите са отговорни за 40 % от потреблението на енергия в Европа и за 36 % от емисиите на парникови газове, поради което тяхното саниране е от ключово значение, за да може ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Посредством становището , изготвено от Енрико Роси, градовете и регионите призовават за преразглеждане на схемите за държавна помощ, за по-гъвкави бюджетни правила за максимално увеличаване на инвестициите и санирането, за въвеждане на поднационални цели за саниране на сгради и интегриране на възобновяеми енергийни източници в проектите за саниране. КР и Европейската комисия наскоро подписаха план за действие за ускоряване на санирането и декарбонизацията на сградния фонд на ЕС.

Енрико Роси, Вие започнахте работа по „вълната на саниране“ (Renovation Wave) преди няколко месеца, дори преди публикуването на документа от Европейската комисия, признавайки нейното значение. Защо смятате, че тази стратегия е важна за европейските градове и региони през 2021 г.?

Смятам, че вълната на саниране е основен стълб за успеха на Европейския зелен пакт и за икономическото и социалното възстановяване на Европа. Градовете и регионите трябва да обърнат специално внимание на тази стратегия по две причини.

Първата несъмнено е климатът. Днес на сградите в Европа се дължат 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Ясно е, че постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. изисква истинска революция в градоустройството и архитектурата — от замислянето на проектите до „зеления“ и устойчивия преход на нашите територии, включително чрез насърчаване и стимулиране на повторната употреба на материали.

Втората причина е икономическото възстановяване, насочено към преодоляване на неравенствата. Вълната на саниране е възможност за възобновяване на двигателите на икономиката, като се създават работни места и се възстановяват пространствата в нашите градове. Счита се, че нейното разгръщане би могло да доведе до създаването на 4 милиона нови работни места. В същото време стратегията е идеален инструмент за инвестициите в общински и социални жилища и обществени сгради — от болниците до училищата. От тук и за икономическото развитие, енергийната устойчивост и укрепването на социалното сближаване и солидарността.

Вълната на саниране се счита за перфектен пример за „зелено“ възстановяване (Green Recovery), при който решенията във връзка с климата се съчетават с необходимостта от възстановяване на местните икономики: какви са условията за това този потенциал да се превърне в реалност?

Ако вземем предвид четвъртата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. и Next Generation EU , известен също като План за възстановяване, ресурсите на Европейския съюз през следващите години са изключителни. Взети заедно, те възлизат на около 1 800 милиарда евро. Въпреки това, ако искаме да използваме пълноценно тази огромни ресурси и възможностите, които вълната на саниране предлага, териториите трябва да бъдат включени в планирането и изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост.

Настояваме за многостепенно управление, включително в областта на финансирането. По-специално от голяма полза биха били инструмент за техническа помощ, достъпен за всички регионални и местни власти за изпълнението на стратегията, както и по-гъвкави бюджетни правила за администрациите. Тук можем да споменем децентрализирания териториален модел на механизма ELENA (Европейска програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище) на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и по-голямото взаимодействие между ЕИБ и програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ , за да се даде възможност за преминаване от добри практики към широкомащабни инвестиции. ЕИБ трябва да стане банка за климата в Европейския съюз и да направи финансирането по-достъпно, включително чрез възможности за децентрализация по места, евентуално по модела на регионални звена за обслужване на едно гише или специални офиси, предназначени за конкретни проекти.

Когато говорим за вълната на саниране, веднага мислим за сградите, но във Вашето становище се говори много и за кварталите и градовете. Защо смятате, че това измерение е толкова важно?

Досега в центъра на стратегиите за енергийна ефективност бяха отделните сгради, дори отделните апартаменти. Но благодарение на вълната на саниране имаме възможност да променим мащаба на интервенцията. За да може тази стратегия да работи ефективно, тя би трябвало да може да генерира зелена вълна в цели квартали. Ето защо приветстваме съобщението на Комисията, в което се подчертава значението на регионалния подход и енергийните общности.

Имаме чудесна възможност да насърчим обновяването на градската среда, като се стремим към „нулево потребление“ на нови земи и все по-често използване на природосъобразни решения като част от една амбициозна стратегия за кръгова икономика.

Неотдавна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стартира инициатива, наречена „ Новият европейски „Баухаус “, какви са връзките между нея и вълната на саниране?

Новият европейски „Баухаус“ е наистина интересна идея, която може да даде душа на обновяването на градската среда и радикално преосмисляне на нашите квартали, предградия и исторически центрове. Смятам, че диалогът между новия европейски „Баухаус“ и вълната на саниране може да се проведе по някои от посочените по-горе въпроси: регионален подход и енергийни общности, привличане на териториите и гражданите. Можем да оползотворим творческият потенциал на най-добрите мозъци, с които изобилства европейското общество, като го използваме за огромната трансформация, която Европейският зелен пакт има за цел да постигне.

Във Вашето становище призовавате за засилено сътрудничество във връзка с вълната на саниране между Европейския комитет на регионите и другите европейски институции, като се започне с Комисията. Какво може да направи КР, за да насърчи и подкрепи осъществяването на вълната на саниране?

Мисията на Комитета е да дава гласност на териториите, включително на селските и периферните райони, в процеса на вземане на решения и в законодателния процес на ЕС. Вълната на саниране привлече интереса преди всичко на Комисията, която признава местните и регионалните власти като незаменимо равнище на управление за изпълнението на стратегията. Двете институции наскоро подписаха план за действие за засилено сътрудничество , за да се ускори прилагането на политиките на Зеления пакт, като се създадат условия за политическа воля, технически капацитет и усвояване на средствата от ЕС и националните фондове. Планът за действие има за цел също така да гарантира, че новото законодателство е пригодно за бързо прилагане, като се работи предварително по потенциалните пречки и ограничения, като същевременно се премине от ЕС към националното, регионалното и местното равнище; тя също така използва в максимална степен инициативите „от долу нагоре“, като насърчава полезните взаимодействия между различни равнища на управление и укрепва отношенията между гражданите.

Вие подчертавате, че стратегията за вълната на саниране трябва да се основава не само на Европейския зелен пакт, но и на Европейския стълб на социалните права. Колко важно е социалното измерение в тази градска революция?

Социалното измерение е от основно значение. Борбата срещу кризата с климата трябва да бъде борба срещу неравенствата и социалната справедливост. Не бива да изоставяме никого. 17% от европейците живеят в пренаселени домове, а 34 милиона граждани — в условията на енергийна бедност. Вълната на саниране би трябвало да допринесе за прилагането на правото на всички граждани на финансово достъпно и здравословно жилище; Това предвижда принцип 19 от Европейския стълб на социалните права . Така например е необходимо да се ограничи явлението „отстраняване от имот поради саниране“, което принуждава много хора да напуснат домовете си, тъй като не са в състояние да се справят с увеличението на наемите, дължащо се на желаното от собствениците саниране.

За много от нашите предприятия е трудно също така да се справят с предизвикателствата на промяната и необходимостта от защита на работната ни сила чрез насърчаване на пътища за социално устойчиво преобразуване. Целият строителен сектор трябва да бъде подпомогнат, за да се преодолее недостигът на знания, умения, технологии и да се улесни създаването на нови иновативни предприятия.

За контакт:

PresseCdr@cor.europa.eu

Споделяне :