Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Регионите правят предложения как политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. да отговаря в по-голяма степен на потребностите на гражданите  

За да се намалят различията и да се предоставят повече възможности за всички европейски граждани, Европейският комитет на регионите (КР) иска политиката на сближаване да бъде по-лесна и по-гъвкава за осъществяване и да не се използва като санкция или стимул за постигане на други цели, различни от приобщаващото устойчиво развитие. В четири различни становища, приети от местните и регионалните лидери по време на пленарната сесия на КР на 5 декември, са включени искания за подобрения и законодателни изменения на предложенията на Европейската комисия за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г.

Политиката на сближаване с бюджет от 3 78 млрд. евро до 2020 г. е и ще остане през следващото десетилетие основният инструмент на ЕС за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, включване на местните участници в съвместни стратегии за растеж, както и за конкретизиране на нейните действия във всяка общност. Като потвърдиха отново, че се противопоставят на намалението от 10 %, предложено от Комисията, днес местните лидери отправиха конкретни предложения как политиката да стане по-ефективна.

„Направените днес предложения ще модернизират, опростят и подобрят политиката на сближаване. Те са израз на ангажимента, поет от регионите и градовете в Европа, за укрепване на тази политика, така че тя да бъде подходяща за бъдещето. Нуждаем се от повече гъвкавост и споделено управление, за да може средствата да се изразходват съвместно от всички равнища на управление в посока на повече въздействие от ЕС в съответствие с очакванията на гражданите. Това ще позволи чрез политиката на сближаване да се справяме с предизвикателствата, пред които е изправена Европа не само днес, но и в бъдеще,“ заяви председателят Карл-Хайнц Ламберц (BE/ПЕС).

Корина Крецу , член на Европейската комисия, отговаряща по въпросите на регионалната политика, добави: „С ценната си работа по бъдещето на политиката на сближаване Европейският комитет на регионите допринася за определяне на темпото на преговорите. Приветствам конструктивния подход на КР по отношение на предложението на Комисията, по-специално подкрепата за стабилен принцип на партньорство, за местно развитие и за споразумения за партньорство във всички държави членки. От самото начало на дебата за бъдещето на Европейския съюз Комитетът е един от най-влиятелните гласове, защитаващ политиката на сближаване, както се вижда от приноса му към Алианса за сближаване. Убедена съм, че нашето добро сътрудничество ще продължи да носи резултати и да очертава пътя към силна политика на сближаване.

Местните и регионалните лидери направиха оценка на законодателните предложения за периода 2021 г. — 2027 г., внесени от Европейската комисия през месец май, и излязоха със становище относно начините за подобряване на общите разпоредби за основните фондове на ЕС (Регламент за общоприложимите разпоредби), Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд + и Европейския фонд за териториално сътрудничество.

Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР)

В становището , изготвено от г-жа Катюша Марини (IT/ПЕС), председател на Изпълнителния съвет на регион Умбрия, и Михаел Шнайдер (DE/ЕНП), държавен секретар, представител на федерална провинция Саксония-Анхалт във федералното правителство, се казва, че политиката на сближаване трябва да бъде опростена и да стане по-гъвкава, като се намали административната тежест за бенефициерите и управителите на фондове. Но опростяването не трябва да накърнява участието на регионите, градовете и местните заинтересовани страни “, заяви г-жа Марини, като добави: „ Принципите на партньорство и многостепенно управление трябва да останат крайъгълен камък и демократичен актив на основния инвестиционен инструмент на Европа “. Необходимо е Кодексът за поведение да се прилага изцяло.

Очевидна е нуждата от по-високи проценти на съфинансиране за трите категории региони, за да се повиши привлекателността на политиката на сближаване “, посочи г-н Шнайдер, като подчерта, че: „ Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) трябва да бъде включен в РОР, за да се постигне максимална синергия с другите фондове.

В своето становище Комитетът заявява също, че:

– на никой регион от ЕС не бива да се налага да се справя с непропорционални съкращения във финансирането след 2020 г. Националната „предпазна мрежа“, предложена от Комисията за ограничаване на загубите на отделните държави членки, следва да се постави на регионално равнище;

– настоящото равнище на съфинансиране следва да бъде запазено, като ЕС покрива до 85 % от разходите за проектите за по-слабо развитите и най-отдалечените региони, както и за Кохезионния фонд и за целта „Европейско териториално сътрудничество“; 70 % от разходите за регионите в преход и 50 % за по-силно развитите региони;

– следва да се запази текущото правило „N+ 3“, според което финансирането от страна на ЕС се оттегля, ако планираните разходи не се осъществят ефективно в рамките на 3 години. Предложението на Комисията за съкращаване на този срок до две години би предизвикало дублиране между приключването на програмите за периода 2014—2020 г. и първите срокове „N+ 2“ по новите програми, което би довело до голяма административна тежест за ръководителите;

– „обвързаността с макроикономически условия“ — която дава възможност за замразяване на европейските структурни и инвестиционни фондове в държави, в които националните правителства не спазват фискалната дисциплина на ЕС — трябва да бъде заличена от новия регламент, тъй като наказва местните органи заради решения, за които те нямат вина, като въвежда вредна несигурност при изпълнението на инвестиционните планове.

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионен фонд

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), понастоящем най-големият инвестиционен фонд на ЕС (с около 200 милиарда евро за период от 7 години), и Кохезионният фонд, предназначен за държавите, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е под 90 % от средната стойност за ЕС, трябва да продължат да са насочени към икономическото, социалното и териториалното сближаване. В становището , изготвено от Михил Райсберман (NL/АЛДЕ), регионален министър на провинция Флеволанд, се настоява да бъде преразгледано и намалено предложеното от Комисията съкращение с 46 % на бюджета за Кохезионния фонд, както и да се гарантира стабилен бюджет за ЕФРР (+ 1 %). За да се отговори по-добре на потребностите на нашите общности, тематичната концентрация, която представлява насочване на средства на ЕФРР към избрани политически цели, не бива да се извършва на национално равнище, както беше предложено от Комисията, а на регионално равнище “, подчерта г-н Райсберман, като обясни, че: „ Националната тематична концентрация би представлявала централизиране на механизма за разпределение и би била в противоречие с ориентирания към местните условия подход на политиката на сближаване.

Според регионите и градовете на ЕС:

— Регламентът за общоприложимите разпоредби и правилата за специалните фондове следва да гарантират взаимно допълване между ЕФРР, ЕЗФРСР и ЕСФ и да позволяват взаимодействие при изпълнението на интегрираните териториални инвестиции и водещи инициативи за местно развитие;

— фондове следва да станат „по-зелени“, като дават възможност да се финансират действия за адаптиране към промените на климата, включително за насърчаване на устойчивостта спрямо природните бедствия;

— за всяко прехвърляне на ресурси от ЕФРР или КФ към други инструменти на ЕС или програма държавата членка трябва да взема решение с участието на местни и регионални партньори в съответствие с принципа на партньорство. Предложеният трансфер на 5 % от средствата от ЕФРР или КФ към инструмента InvestEU, както и на още 5 % от заделените средства по ЕФРР за програми на ЕС, управлявани пряко от Комисията, трябва да бъде съгласуван с регионите и градовете и да отговоря на специфичните потребности на местно равнище;

— акцентът върху устойчивото градско развитие трябва да бъде усилен чрез инвестиране на най-малко 6 % от средствата, отпускани от ЕФРР на национално равнище за тази цел, в съответствие с предложението на Комисията;

— ЕФРР следва да разглежда сериозните и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, както и да насърчава по-нататъшно екологизиране на фондовете, за да се дава възможност на регионите да финансират действия за адаптиране към промените на климата, включително за насърчаване на устойчивостта на природни бедствия.

Европейски социален фонд (ЕСФ)+

В становището , изготвено от председателя на регион Андалусия, Сусана Диас Пачеко (ES/ПЕС), се приветства пряката връзка между ЕСФ+, Европейския стълб на социалните права и координирането на макроикономическите политики на държавите членки чрез Европейския семестър като начин за подсилване на европейското социално измерение на европейския семестър и на политиката на сближаване. Регионите и градовете желаят социалното сближаване да остане основна цел на ЕСФ и искат да бъде укрепена връзката му със специфичните за всяка страна препоръки, изготвени от Комисията в рамките на Европейския семестър, за да се осъществи по-добре този приоритет. Нуждите на гражданите трябва да бъдат приоритет.

В заключение, местните и регионалните лидери настояват за:

— адекватни финансови средства за покриване на допълнителните цели, определени за ЕСФ+; добавянето на нови задачи при запазване на средствата на същото равнище би довело до значителни съкращения и намалено въздействие;

— финансова интеграция на ЕСФ+ с ЕФРР и Кохезионния фонд. С разделянето, предложено от Комисията, съществува опасност политиката на сближаване да бъде отслабена, което би влошило отрицателните последици от отделянето на ЕЗФРСР през последните години.

— отварянето на ЕСФ+ към социалните иновации, както се предлага от Комисията, но трябва да бъде засилен проактивно капацитетът на ключовите участници за планиране, изпълнение и оценяване на програми в тази област;

— подходящо признание за работата, извършена от градовете и регионите за социално-икономическата интеграция на имигрантите, особено в районите, които са външни граници.

Европейско териториално сътрудничество

В становището , изготвено от г-жа Мари-Антоанет Мопертюи (FR/ЕА), член на Изпълнителния съвет на Териториалния орган на Корсика, Комитетът приветства решението да се посвети специален регламент на тази основна политика на ЕС. В същото време „ Регионите и градовете отхвърлят предложението на Комисията да се намали бюджетът за ЕТС с 1,847 милиарда евро “, каза г-жа Мопертюи, която заяви още, че: „ Комитетът е решен да работи заедно с Европейския парламент и Съвета, за да не се приеме предложението на Комисията за изключване на изолираните региони от морското трансгранично сътрудничество, като то се разглежда само като транснационално .“

Комитетът отхвърля като неоснователно и предложението да се даде приоритет на фондовете за граничните региони само ако поне половината от тяхното население живее на по-малко от 25 км от границата, което не отразява реалността на повечето трансгранични територии . КР се противопоставя и на намаляването на размера на съфинансирането от 85 % на 70 %. КР подкрепя създаването на нов механизъм за междурегионални инвестиции в иновации и изисква в него да се включат и по-слабо новаторските региони и територии, изправени пред географски и природни ограничения с цел преодоляване на различията в областта на иновациите в рамките на ЕС.

За контакт:

Pierluigi Boda

Tel.: +32 (0)2 282 2461

pierluigi.boda@cor.europa.eu