В това интервю Жанет Балжьо (NL/RE) , член на Съвета на провинция Южна Холандия, отговаря на шест въпроса относно ролята на местните и регионалните власти в новата европейска промишлена стратегия . Жанет Балжьо подчертава, че е необходимо ново ориентирано към местните условия измерение, за да могат регионите и градовете като управленско равнище, което е най-близо до гражданите и бизнес екосистемите, да се ангажират с двойния екологичен и цифров преход на своята промишленост. Жанет Балжьо е докладчик по становището относно „Нова промишлена стратегия за Европа“ , което предстои да бъде прието на пленарната сесия на 12—14 октомври .

Каква следва да бъде ролята на местното и регионалното равнище в новата промишлена стратегия за Европа?

Регионите могат и желаят да служат за пример и новата промишлена стратегия на ЕС следва да подчертае тяхната роля и да засили ориентираното към местните условия измерение.

Промишлените екосистеми често са регионални и са свързани с други регионални екосистеми чрез вериги за доставки или мрежи за обмен на знания. Ето защо промишлената стратегия на ЕС изисква ориентиран към местните условия подход, в който е отделена важна роля на регионалните и местните власти. Те са равнището на управление, което е най-близо до гражданите и промишлените екосистеми, с важни компетенции в различни области на политиката. Те могат да мобилизират широк набор от инструменти, за да направят възможно прилагането на цялостна и амбициозна промишлена стратегия на ЕС.

Каква роля може да играе индустриалната политика по отношение на прилагането на Зеления пакт? Как могат да се определят екологичните стандарти, без да се застрашава конкурентоспособността на европейските предприятия спрямо тези от трети държави?

Енергоемките сектори имат най-голямо въздействие по отношение на постигането на целите в областта на климата. Те също желаят да сътрудничат за постигането на тези цели, но, според мен, се нуждаем от пътни карти с ясни, амбициозни и реалистични цели за намаляване на емисиите на CO2. Вярвам, че трябва да подкрепяме нашите промишлени отрасли в този преход, за да могат те да поемат движещата роля в този преход и да повлекат със себе си по-малките предприятия. Това би могло също така да насърчи нашата конкурентоспособност, при условие че бихме могли да се съсредоточим върху качеството на продуктите и услугите, вместо да избираме по-евтини алтернативи, идващи от трети държави.

Според Вас фактът, че има съвпадение между прилагането на Зеления пакт и огромното финансиране по плана за възстановяване, представлява ли изключителна възможност да се даде тласък на процеса на екологичен преход, като се предоставят големи възможности за екологосъобразни и устойчиви предприятия и предприемачи?

Да, вярвам, че това е възможно, при условие че са налице подходящите условия за оказване на тази финансова подкрепа. Понастоящем държавите членки отговарят за изготвянето на националните планове и за определянето на подробностите. Регионите следва да бъдат пълноправни партньори и да имат възможност да обсъждат и допринасят за тези планове. Регионите разполагат със знания и експертен опит и биха могли да обвържат регионалните иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3) с тези планове и да покажат къде са възможностите за инвестиции в екологизирането на икономиката.

Как следва да изглеждат стратегиите за интелигентна специализация? В кои области европейската промишленост трябва да стане по-конкурентоспособна?

Регионите имат реалистична представа за икономическото си положение. Те познават силните и слабите си страни и поради това следва да използват своите регионални иновационни стратегии за интелигентна специализация не само като инструмент за стимулиране на икономиката си, но и като основа за съвместна работа с други региони. Този процес може да улесни създаването на връзки между регионалните клъстери и допълващите се компетентности с цел изграждане на междурегионални вериги за създаване на стойност. Регионите следва да използват своите RIS3 като пътна карта за укрепване на своите клъстери, като подкрепят не само регионалните връзки, но и връзките с клъстери от други региони, и следва да включват инструмента за междурегионални инвестиции в иновации. Това би могло да подобри конкурентоспособността на Европа, да укрепи веригите за доставки и да намали зависимостта ни от световните доставчици.

Вярвам, че ЕС би могъл да окаже по-голяма подкрепа на държавите членки и регионите в повишаването на конкурентоспособността им, което не е непременно свързано с повече публично финансиране. Това би могло да означава и реформиране на политиката в областта на конкуренцията, за да се намали уязвимостта на нашата промишленост спрямо враждебни придобивания. Международните инвеститори, подкрепяни от държавни помощи, придобиват МСП, които са от решаващо значение за нашите регионални екосистеми, но които, в същото време, са твърде малки, за да попаднат в обсега на радара за враждебни придобивания, както се посочва в Бялата книга относно чуждестранните субсидии . Подобряването на единния пазар би могло също така да доведе до наистина еднакви условия на конкуренция, които могат да повишат конкурентоспособността на нашата промишленост, която след това би могла да се конкурира със световни шампиони като Google, Amazon, Alibaba. RIS3 биха могли също така да наблегнат в по-голяма степен на цифровизацията.

Смятате ли, че много широкото и силно въздействие на пандемията ще наложи преосмисляне на промишлената стратегия на ЕС?

Пандемията от COVID-19 показа геополитическите рискове от чуждестранните инвестиции и прекомерната зависимост от световните вериги за доставки и създаване на стойност. Поради това промишлената стратегия на ЕС следва да включва мерки за справяне с настоящата криза и за подготовка за бъдещи пандемии. Това е необходимо, за да се гарантира устойчивостта на европейското общество и икономика, например чрез подготовка за разработване на алтернативни европейски вериги за доставки на медицинско оборудване и лекарства. Това ще спомогне за запазване на водещата позиция на Европа в областта на технологиите и за придобиване на цифров и технологичен суверенитет срещу враждебното придобиване на стратегически предприятия от участници извън ЕС. Това обаче ще изисква и реформа на политиката в областта на конкуренцията.

По време на ограничителните мерки във връзка с COVID-19 веригите за доставки бяха нарушени: от една страна, границите бяха затворени и беше трудно да се доставят стоки в други държави; от друга страна, някои държави наложиха ембарго върху доставката на определени стоки, по-конкретно медицински изделия и медикаменти. Повишаването на устойчивостта на бизнеса (и регионите) включва ли отказ от глобализацията и връщане у дома на националните предприятия?

Разбираемо е, че държавите и регионите са се погрижили за интересите на своите жители, което е довело до затварянето на някои граници. Както вече споменах, считам, че Европа трябва да бъде предпазлива по отношение на отрицателните аспекти на глобализацията. Аз обаче съм твърдо убедена, че не бива да забравяме, че междурегионалното сътрудничество е от решаващо значение за справяне с кризата, като пример за това Северен Рейн-Вестфалия, който остави границата си с Нидерландия отворена и пое нидерландски пациенти с COVID-19. Отворените регионални граници са от решаващо значение за гарантиране на устойчивостта на европейското общество и икономика, по-специално защото се нуждаем от промишлени клъстери, които работят заедно в рамките на ориентиран към местните условия подход.

За контакт с пресслужбата:

pressecdr@cor.europa.eu