Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Набор от регионални социални показатели: Ново изследване показва, че над 80% от регионите в ЕС постигат напредък, но регионалните неравенства остават  
Председателя на КР Ламберц: „ЕС трябва да отреди централно място в своята програма на социалния напредък и регионалните инвестиции“

Измерването на социалния напредък на регионално равнище е от решаващо значение, за да се гарантира, че европейските, националните и регионалните инвестиции подкрепят социалните цели на ЕС. Ето защо Европейският комитет на регионите (КР) изготви първия по рода си набор от регионални социални показатели , който показва, че повечето региони на ЕС са постигнали напредък в периода 2014—2018 г., въпреки че в ЕС съществуват значителни регионални различия.

От 2018 г. насам Европейската комисия наблюдава социалния напредък в държавите членки чрез набор от социални показатели , обхващащ 12 области на политиката, включително безработицата, образованието, грижите за децата, здравеопазването и уменията в областта на цифровите технологии. Въпреки това КР — асамблеята на местните и регионалните лидери в ЕС — изрази загриженост, че наборът от показатели на Комисията съдържа само данни на национално равнище. Като използва данни на Евростат, той стартира набора на регионални социални показатели за измерване на социалния напредък в регионите на ЕС.

Според набора от регионални социални показатели общата тенденция между 2014 г. и 2018 г. е положителна: над 80 % от регионите в ЕС са постигнали подобрение в областта на социалния напредък. В същото време съществуват значителни разлики в рамките на отделните държави членки, например между северните и южните региони на Италия, тенденция, наблюдавана и в Сравнителния доклад за иновациите в регионите , публикуван по-рано тази година от Европейската комисия.

Карл-Хайнц Ламберц , председател на Европейския комитет на регионите, заяви:

„Успехът на Европа трябва да се определя не само от икономическия, но и от социалния напредък. Когато се разбира ситуацията в нашите региони, политиките и инвестициите на ЕС могат да бъдат по-ефективни в справянето с регионалните различия и да гарантират, че нито един гражданин няма да бъде изоставен. Отбелязва се напредък, но в настоящия доклад се подчертава, че ЕС трябва да отреди централно място в своята програма на въпроса за преодоляване на социалното неравенство и насърчаване на териториалното сближаване. Настоящото проучване е само началото и ние призоваваме Европейската комисия да продължи усилията си и да включи регионалното измерение в своите политики, включително в набора си от социални показатели. Регионите и градовете са готови да изградят устойчива Европа, но се нуждаят от инвестиции, поради което се нуждаем и от гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж, както и от силна политика на сближаване и Европейски социален фонд в следващия бюджет на ЕС.“

Основни констатации:

Наличните данни на Евростат позволяват да бъдат обхванати 8 от 12-те области на политиката от набора на Европейската комисия от социални показатели на регионално равнище ( NUTS 2 ) с някои корекции. На тази основа КР създаде набор от регионални социални показатели, който води до следните заключения:

- Лица, преждевременно напускащи системата на образованието и обучението: Прага има водеща роля. Макар че процентът на преждевременно напусналите системата на образованието в ЕС е намалял от 2010 г. насам от 13,9 % до 10,6 % през 2018 г., данните по региони разкриват значителни различия между тях: например, средната стойност за Чешката република е 6,2 %, но тя варира от 2,7 % в Прага до 17,1 % в северозападната част на страната. По същия начин в Испания средната стойност на национално равнище е 21,5 %, но тя варира от 6,9 % в Страната на баските до 29,5 % в Мелила.

- Неравнопоставеност между половете: няма регион, където да работят повече жени от мъже. През 2018 г. в нито един регион в ЕС равнището на заетост на жените не е надвишавало това на мъжете. Регионите с най-значителен успех в намаляването на разликата в заетостта между жените и мъжете между 2014 г. и 2018 г. са Övre Norrland в Швеция (от 2,2% през 2014 г. на 0,5% през 2018 г., което съответства на 77,27% намаление на разликата), Горна Нормандия във Франция (63,83% намаление) и Бранденбург в Германия (62,22% намаление).

- Хора, изложени на риск от бедност или социално изключване: големи различия в Италия. Въпреки че няма точни данни за всички региони в ЕС, като цяло се наблюдава подобрение, въпреки че все още съществуват регионални различия: в Италия социалното изключване в Болцано е 8,5 % спрямо 52,1 % в Сицилия.

- Млади хора, незаети с работа, учене или обучение (NEETs): увеличения в Обединеното кралство. Между регионите съществуват значителни различия, като нидерландските региони са с най-ниски проценти (Утрехт, 3,2 %). Макар най-високите за 2018 г. да се наблюдават в Гвиана, Франция (33,1 %), следвана от региони в Южна Италия (Сицилия 31,5 %), регионите, в които делът на NEET се е повишил най-много се намират основно в Обединеното кралство (например Североизточна Шотландия от 7,7 % до 12 %).

- Равнище на заетостта: най-добри резултати в Скандинавия. Съществуват огромни различия (от 40,8 % в Майот, Франция, до 85,7 % в Стокхолм, Швеция). Региони в Южна Италия и отвъдморски региони на Франция имат най-ниските равнища на заетост, а скандинавските региони имат най-високите. Най-голямо увеличение през последните четири години се наблюдава в региони на Испания и Унгария.

- Равнище на безработицата: Гърция все още се възстановява от кризата. С няколко изключения, всички европейски региони са отчели подобрение през последните четири години, като най-големите подобрения се наблюдават в региони в Източна Европа и държави извън еврозоната. Гръцки и испански региони имат най-високи равнища на безработица в континентална Европа (в Западна Македония тя достига 27 %), германските и чешките региони — най-ниски.

- Дълготрайна безработица: големи регионални различия, а в Полша се отбелязва най-голямото подобрение. Огромни различия в равнищата на дълготрайната безработица (от 0,3 % до 28,7 %). Региони в Гърция имат най-слабите резултати, най-добри са области в Чешката република, Полша и Обединеното кралство. Полски региони отбелязаха най-голямото подобрение през последните четири години.

- Средна продължителност на живота: испански и италиански региони заемат водещо място. Този показател е единственият в областта на здравеопазването, за който са налице регионални данни. Средната продължителност на живота е най-висока в региони на Испания и Италия (като достига 85,1 години в община Мадрид), докато България има най-ниската средна продължителност на живота (73,5 в Северозападна България).

Докладът групира 281-те региона по NUTS 2 в четири категории, като измерва техния напредък между 2014 и 2018 г. (той обхваща седем от горепосочените 8 показатели, с изключение на „хората, изложени на риск от бедност или социално изключване“ поради фрагментирането на данните):

Региони със силно подобрение , в които 7 показатели през тези години са били положителни (38 региони; 7 от тях в Обединеното кралство, 5 в Италия, 4 в Нидерландия, 3 в Германия, Полша и Испания)

Региони със умерено подобряване , в които между 5 и 6 показатели са положителни (188 региони)

Региони в стагнация , в които 3-4 показатели са положителни (47 региони)

Региони в упадък , в които само 1-2 показатели са положителни (5 региони, сред които Аквитания и Майот във Франция, Гисен в Германия и Североизточна Шотландия в Обединеното кралство).

За контакт:

Лаури Оувинен

Тел.: +32 22822063

lauri.ouvinen@cor.europa.eu