Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
На защитата на правата „трябва да се даде приоритет“ в пакта на ЕС за миграцията  

Местните и регионалните лидери на ЕС призовават и за механизъм за солидарност, който ефективно да облекчава предизвикателствата, свързани с миграцията, пред които са изправени регионите по външните граници на ЕС.

Институциите на Европейския съюз би трябвало да преразгледат предложенията в новия си пакт за миграцията и убежището Нов пакт за миграцията и убежището , така че да предоставят по-голяма подкрепа на регионите по границите на ЕС, да гарантират по-добра защита на уязвимите лица и да намаляват продължителността на времето, прекарано в приемните центрове по границите на ЕС, заявява Европейският комитет на регионите (КР) в набор от препоръки, приети на 19 март.

Ако бъдат приети от държавите — членки на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия препоръките ще улеснят достъпа на граничните региони до финансиране и ще облекчат отговорностите, които им се възлагат, както и ще предложат възможност — в кризисни ситуации — незаконните мигранти да се настаняват на други места в ЕС, докато молбите им се обработват. Това предложение би намалило използването на „горещи точки“ и би премахнало принципа на „държава на първо влизане“, използван за определяне на компетентната държава членка. Сред мерките, насочени към лицата, търсещи убежище, и мигрантите, в препоръките се призовава за по-голяма подкрепа за уязвимите групи и малолетните и непълнолетните лица, възразява се срещу предложението на Комисията за снемане на дактилоскопични отпечатъци на деца на възраст под 12 години, призовава се за по-силна медицинска и психологическа подкрепа в приемните центрове и настоятелно се призовава за това, децата и непридружените жени да получат приоритет в процедурите по презаселване.

В становището се подкрепя и предложение в новия Пакт за миграцията и убежището, което Комисията представи през септември 2020 г., за гъвкав механизъм за солидарност между държавите — членки на ЕС. В него, обаче, се изразява скептицизъм по отношение на практическата осъществимост на концепцията за спонсориране на връщането. Механизмът ще задължи държавите — членки на ЕС, да проявят солидарност, но те ще могат свободно да избират между различни форми на практическа солидарност.

Докладчикът Antje Grotheer (Германия/ПЕС), заместник-председател на Парламента на Бремен заяви: „Като европейски градове, общини и региони трябва да работим за ефективни решения, основани на основните европейски ценности, справедливост и споделена отговорност. Ето защо призоваваме за създаването на механизъм за солидарност по въпросите на миграцията, който да отчита нашите виждания и ефективно да облекчава тежестта върху регионите на първа линия. Освен това трябва да се даде приоритет на защитата на основните права на мигрантите и особено на децата и непълнолетните лица. Нуждаем се от по-бързи процедури, които да се извършват в съответствие с правата на човека. Европа, в която никой не е изоставен, не означава проект „à la carte“, а изисква солидарност и справедливост.“

В изказването си на пленарната сесия на КР на 17 март докладчикът на Европейския парламент по Регламента относно управлението на убежището и миграцията — Tomas Tobé (SV/ЕНП) — заяви, че солидарността би трябвало да бъде „задължителна“, но с „гъвкави“ възможности, като добавя, че вероятно ще са необходими нови идеи за форми на солидарност.

Според него „В настоящата европейска система за убежище има пропуски, които засягат сериозно регионите и местните райони, особено в държавите членки на първа линия. За да се облекчи този натиск, трябва да имаме добре функционираща миграционна система. Нуждаем се от съдържателна солидарност и справедливо разпределение на отговорностите в целия Съюз, но трябва да намерим прагматични решения, тъй като на практика от 2016 г. насам обсъждаме това, а напредъкът е много бавен. Но независимо от това, по което ще постигнем съгласие, е необходимо то да се приложи, тъй като ако настоящата система беше ефикасно прилагана, нямаше да сме изправени пред настоящите проблеми. Има доста неща за вършене, преди да стигнем до каквито и да било политически заключения относно пакта.“

Становището на КР се съсредоточава основно върху етапа на приемане на мигрантите, като разглежда спорните въпроси в предложенията на Комисията – от проверката и обработването на молбите, критериите, които се прилагат за оценката им, връщането на мигранти, чиито молби са отхвърлени, до предоставянето на услуги и свързаните с това финансови и административни тежести за граничните региони. Освен това КР приветства и друго измерение на пакта — интеграцията на мигрантите в техните нови домове, описвайки Плана за действие на Комисията за интеграция и приобщаване за периода 2021—2027 г. като „необходимо допълнение“ към новия пакт за миграцията и убежището.

През 2019 г. КР лансира инициативата „Градове и региони за интеграция на мигрантите“ с подкрепата на Европейската комисия. На пленарната си сесия през март 2021 г. КР и Европейската комисия подписаха споразумение за задълбочаване на сътрудничеството помежду си.

По време на пленарната сесия на КР на 19 март европейският комисар по вътрешните работи Ylva Johansson се спря на интеграцията и заяви: „Местните и регионалните власти са на първа линия, както за да предоставят услуги за интеграция и други услуги на новопристигналите мигранти, така и за да подкрепят тяхното дългосрочно приобщаване. Имам удоволствието да обявя това партньорство с Комитета на регионите, който ще играе ключова роля в подкрепата на градовете и регионите в ЕС в тяхната дейност по интеграцията.“

За контакт:

Andrew Gardner

моб. тел. (421) +32 473 943 981

andrew.gardner@cor.europa.eu