Благодарение на политика на сближаване в периода от 2014 г. до 2020 г. ЕС в партньорство с националните и местните участници инвестира 454 млрд. евро за намаляване на различията и подпомагане на устойчивия растеж във всички свои региони. В документ, приет на 11 май, регионите и градовете заявиха, че тази политика е довела до осезаеми резултати и трябва да бъде засилена в бъдеще. С подходящо финансиране, по-голяма гъвкавост, улеснени процедури и по-добро интегриране с други инвестиционни инструменти на ЕС, политиката на сближаване може да направи възстановяването на европейските икономики по-бързо и по-приобщаващо, давайки възможност на Съюза да се справи с неотложни предизвикателства като миграцията, изменението на климата и териториалната устойчивост.

Със становището относно бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г., изготвено от Михаел Шнайдер, държавен секретар на федерална провинция Саксония-Анхалт и председател на група ЕНП на КР, Европейският комитет на регионите е първата институция на ЕС, приела официална позиция по въпроса за развитието на основната инвестиционна политика на ЕС за 27-те държави членки. Становището се основава на доказателства, получени в хода на проучвания и консултации, и цели да даде политическа насока на предстоящите предложения за бюджета на ЕС след 2020 г.

Според регионалните и местните лидери в ЕС бъдещата политика на сближаване трябва да бъде изготвена с отчитане на факта, че през последното десетилетие стотици хиляди проекти, подкрепяни от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) успяха да създадат работни места, да модернизират инфраструктурата, да насърчат човешкия капитал и да подобрят качеството на живот.

Независимо от това регионите и градовете са наясно, че политиката на сближаване може да бъде подкопана от финансовото въздействие на излизането на Обединеното кралство от ЕС и на политическия натиск за финансиране на нови приоритети като отбраната, сигурността, граничния контрол или инвестиционни инструменти, управлявани централно от институциите на ЕС. Комитетът се противопоставя на отклоняването на средства и отправя искане делът на средствата от бюджета на ЕС, които се отпускат за политиката на сближаване, да остане същият и след излизането на Обединеното кралство.

„ Миграцията, сигурността или новите инвестиционни инструменти се ползват с все по-голямо внимание в публичния дебат, но политиката на сближаване не може да остане встрани в момент, когато се опитваме да преодолеем евроскептицизма и да постигнем по-голямо единство сред нашите граждани. Това е най-впечатляващият европейски инструмент за солидарност и изграждане на мостове между европейските общности. Тя допринася за по-справедливо разпределение на предимствата на европейската интеграция сред европейските граждани и за укрепване на нашето единство в един глобализиращ се свят “, заяви г-н Шнайдер след гласуването на пленарно заседание.

Комитетът - асамблея на ЕС на регионалните и местните представители - призовава другите институции на ЕС и държавите членки да разчитат на политиката на сближаване като на демократична и отворена платформа, предвиждаща участие, за вдъхване на нов живот в европейския проект, намаляване на разстоянието между европейските институции и гражданите и превръщнантего на европейската солидарност в осезаем резултат във всички краища на ЕС.

Председателят на КР Марку Маркула отбеляза „ Най-добрият начин да се противодейства на популизма е чрез действия. Само посредством създаването на устойчиви работни места и растеж във всички региони и градове на Европа можем да покажем, че ЕС има значение. Становището на Шнайдер свидетелства за нашата решимост политиката на сближаване и занапред да играе проля в определянето на бъдещето на Европа. Като европейска институция на местните и регионалните лидери насърчаваме създаването на силно обединение на всички, които подкрепят по-опростено и по-ефективно сближаване, което подобрява всекидневния живот на всички граждани“.

Този призив беше приветстван от комисаря, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, Гюнтер Йотингер: „ Въпреки че след излизането на обединеното кралство орязванията са неизбежни и не могат да бъдат изключени, аз ще се боря срещу всякакви обрязвания на политиката на сближаване“ - заяви той по време на пленарния дебат, като подчерта, че „колкото повече показваме нейната добавена стойност за Европа, толкова по-добре ще предадем посланието, че изграждането на стабилна устойчива програма за сближаване е от полза за всеки един от нас“.

За да се повиши ефективността на тази политика, КР настоятелно призовава ЕС да преодолее сложността и ригидността, които забавят нейното прилагане. При липса на подходящо опростяване и гъвкавост, прекомерните административни разходи, съчетани с нарастваща правна и финансова несигурност, могат да се отразят неблагоприятно върху въздействието на политиката и добавената стойност за бенефициерите.

Предложенията на Комитета

Подходящо финансиране : да се гарантира, че в следващия бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) политиката на сближаване може да разчита на същия процентен дял от средствата, като на настоящия етап (около една трета от общата сума); с оглед на баланса между инициативите, финансирани с безвъзмездни средства и заеми, Комитетът се противопоставя на всякакви задължения за по-голямо използване на заемите през следващия програмен период на ЕС. Правилната комбинация от финансови инструменти и безвъзмездни средства следва да се определя на място от местните и регионалните власти.

Консолидирана основна структура : това би трябвало да потвърди настоящата структура на политиката с нейните три категории (най-развити региони, региони в преход и най-слабо развити региони). Регионалният брутен вътрешен продукт (БВП) като основен показател следва да бъдат допълнен с хармонизирани и последователни критерии, свързани с пазара на труда и конкретните предизвикателства (социални, екологични, географски, природни и демографски).

По-голяма гъвкавост : намаляване на бюрокрацията в планирането и управлението на ЕСИ фондовете. Тематичната концентрация следва да бъде запазена, за да се увеличи въздействието по места, но тя не бива да изключва финансовата подкрепа за инфраструктура в приоритетните области. Бъдещите инвестиционни програми следва да могат да се адаптират чрез опростени процедури, за да се реагира при кризи и непредвидени събития (като например интензивни бежански потоци или природни бедствия).

Опростяване: сегашната система на изпълнение е свръхрегулирана и твърде сложна, с твърде високи изисквания за управление и прекомерни системи за контрол. Затова Комитетът иска радикално опростяване на процедурите с нова правна рамка, която да бъде представена много преди началото на новия програмен период (най-късно до средата на 2019 г.). Всяко прилагане с обратна сила на нови стандарти трябва да се избягва, като изискванията за управление и системите за контрол следва да бъдат опростени, така че да позволяват на управляващите органи да избират дали да изпълняват програмите въз основа на националното право или правото на ЕС.

Обща стратегия : КР призовава за избягване на дублирането и подобряване на координацията чрез разработване на нова обща стратегическа рамка, която да обхваща всички политики и фондове на ЕС за растеж, оказващи въздействие върху регионалното развитие, включително европейските структурни и инвестиционни фондове, Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“, ЕФСИ, LIFE, възможностите за заеми от ЕИБ. По-специално, ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове имат различни роли и обхват, но тъй като те се допълват взаимно, необходимо е да се улесни интегрирането им, за да се мобилизират публичните и частните инвестиции по стратегически цели.

Реално пратньорство : регионите и градовете искат Кодекса на поведение за партньорство да бъде включен в правно обвързващите регламенти за европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се гарантира, че средствата са планирани и управлявани чрез истинско сътрудничество между органите на ЕС, националните, регионалните и местните власти.

По-добро икономическо управление : връзката между европейските структурни и инвестиционни фондове и координацията на икономическите политики на държавите членки в рамките на Европейския семестър трябва да бъдат засилени, като се обръща необходимото внимание на териториалното измерение в националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки. От друга страна, Комитетът желае да премахне всякаква обвързаност с условия, което може да направи от градовете и регионите заложници на инвестиционните планове поради грешки на националните правителства.

За повече информация:

Инфографика за бъдещето на политиката на сближаване

Проучвания на КР относно бъдещето на политиката на сближаване

Оценки на програмния период 2007—2013 г.

Портал за свободно достъпни данни относно политиката на сближаване на ЕС

Изказване на председателя Маркула на Съвета по общи въпроси относно политиката на сближаване на 25 април

За контакт:
Пиерлуиджи Бода

Тел.: +32 2 282 2461

Мобилен телефон: +32 (0) 473 85 17 43

pierluigi.boda@cor.europa.eu