Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
ЕС трябва да се бори с дезинформацията на местно и регионално равнище  
Местни и регионални политически фигури изразиха недоволството си от платформите на социалните медии и призоваха ЕС да помага на гражданското общество и местното самоуправление да разкриват опитите за дезинформация.

Европейският съюз би трябвало „спешно“ да включи местните и регионалните власти в усилията за борба с дезинформацията, заяви Европейският комитет на регионите в доклад, приет на 5 декември. Асамблеята на ЕС на регионалните и местните представители призова още ЕС да упражни по-силен натиск върху платформите на социалните медии, за да реагират по-бързо, ефективно и адекватно на случаите на дезинформация.

По своя инициатива местните и регионалните лидери изготвиха препоръки относно Плана за действие на ЕС за борба с дезинформацията и по този начин предложенията им не са част от официалния преглед на Съюза. Едностранното им решение да изпратят своя принос на институциите за вземане на решения на ЕС обаче подчертава значението, което те придават на воденето на борба с дезинформацията на местно равнище, като упражняват по-силен натиск върху частния сектор и инвестират повече усилия и ресурси за проверка на фактите и работа с гражданското общество.

Препоръките бяха изготвени от Рандел Лянтс (Естония/ПЕС), член на Градския съвет на Вилянди в южна Естония. Той заяви, че: „Понастоящем ЕС работи основно на национално равнище, но борбата с дезинформацията трябва да се води и на местно равнище. Планът за действие, приет през декември 2018 г., не отчита в достатъчна степен регионалното и местното равнище въпреки факта, че често именно там възникват проблемите, свързани с тази тематика. Някои от решенията — например образоване, информиране и активизиране на гражданите — също трябва да започнат в нашите региони и градове. Повечето местни органи на управление обаче не разполагат нито с информация, нито с пари и умения как да противодействат на дезинформацията. Това е област, в която ЕС може да се намеси, като каже „имаме средства“ и подкрепи усилията за изграждане на капацитет за борба с дезинформацията, отчасти чрез развитието на мрежи от проверители на факти и компенсиране на граждани, които се занимават с тази дейност и са доказали своята акуратност“.

Той каза още: „Крайно необходимо е и предприятията в сферата на социалните медии да бъдат по-активни на местно равнище. Обикновено техният персонал не разбира нито езика, нито политическия и културния контекст на кампаниите за дезинформация, които се водят в регионите на ЕС. И всеки, който се е опитал да докладва за дезинформация или изказвания, пораждащи омраза, знае, че социалните медии не предлагат бърза и ефективна процедура за обратна връзка. Ако не подобрят обслужването си доброволното, трябва да ги заставим чрез регулаторни действия. КР предлага мерки, които отразяват фактическото състояние на дезинформацията: тя се поражда както от външни, така и от вътрешни източници, насочена е към местната и националната ни идентичност и често има силно изразен локален характер. Трябва да заставим интернет компаниите да подходят сериозно към този проблем, като ние трябва да направим същото чрез сътрудничество между всички равнища на управление и работа с гражданското общество, членовете на обществените и социалните медии“.

Сред препоръките относно социалните медии, КР призовава ЕС да ги задължи чрез регулаторни мерки или саморегулиране да осъществяват значително по-голяма информационна дейност за обучение на ползвателите да разпознават дезинформацията и да проверяват източниците на информация, както и да разясняват специфичния контекст и предупреждават за източници на дезинформация преди провеждането на избори или по време на криза. Платформите би трябвало да допринасят за финансирането на мрежите за проверка на факти и заплащането на отделните лица, които проверяват фактите.

Препоръките включват принципи и идеи за защита на личната свобода, избягване на прекомерната реакция и изграждане на публична подкрепа. В становището се предупреждава, че „без достатъчна прозрачност съществува голям риск самите мерки за борба с дезинформацията да станат обект на враждебни информационни атаки“ и поради това се призовава „гражданите да получават изчерпателна информация и да бъдат информирани например по въпроси, свързани със защитата на данните, обработването на лични данни и финансовите аспекти“. В него се казва, че „възможното разпространение на дезинформация трябва да се наблюдава систематично и непрекъснат“— „но не през цялото време“, което предполага, че този интензивен мониторинг следва да бъде ограничен до времето преди избори, при кризи и при бързи обществени промени.

Работата на ЕС срещу дезинформацията се извършва на четири основи: подобряване на откриването на дезинформация, координиране на ответните реакции, мобилизиране на частния сектор за предприемане на действия и повишаване на обществената осведоменост.

Действията на равнище ЕС за справяне с дезинформацията започнаха през 2015 г. със създаването на работна група за подобряване на капацитета на ЕС за прогнозиране, разглеждане и реагиране на дейности по дезинформация, укрепване на медийната среда в държавите членки и съседните на ЕС държави и популяризиране на политиките на ЕС в неговите източни съседи. Оттогава насам обхватът на работата на ЕС се разшири и задълбочи както в географски, така и в тематичен аспект. Резултатите от работата на експертна група на високо равнище през 2017 г. и от обществена консултация бяха използвани през април 2018 г. при приемането на подхода на ЕС за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн . Тогава социалните медии се споразумяха за подготовката на доброволен Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, а ЕС предупреди, че при отсъствието на адекватни действия могат да последват регулаторни действия. През декември 2018 г. Европейската комисия прие Плана за действие за борба с дезинформацията , а през март 2019 г. създаде обща система за бързо предупреждение преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

За контакт:

Андрю Гарднър

Тел. +32 (473) 843 981

andrew.gardner@cor.europa.eu

Споделяне :