Десет години след като Европейската комисия прие първата си стратегия за интегриране на ромите, най-голямото етническо малцинство в Европа все още е обект на тежка и трайна расова дискриминация в целия ЕС.
По време на февруарската си пленарна сесия членовете на Европейския комитет на регионите (КР) обсъдиха обновената стратегическа рамка за равенство, приобщаване и участие на ромите , представена от Европейската комисия . В съответното становище , изготвено от Ясин Хорват (HU/ПЕС), се призовава бъдещото законодателство да дава възможност за по-голямо политическо участие на ромското население на местно равнище . В него също така настойчиво се приканва Комисията да следи отблизо напредъка на равнище държави членки, както и прилагането на действащото законодателство и бързо да го допълва, когато е необходимо.
Въпреки вековния им принос към културното многообразие и общата история на европейските общества, се смята, че голяма част от шестте милиона роми в ЕС продължават да страдат от дискриминация, антициганизъм, както и от политическо и икономическо изключване. Според Европейската комисия 85 % от ромските деца са изложени на риск от бедност спрямо 20 % от децата на общото население, а 62 % от ромските младежи не участват в никаква форма на образование, заетост или обучение спрямо 10 % от младите хора като цяло. Освен това за ромските общности съществува рискът да бъдат особено изложени на опустошителните последици от пандемията от COVID-19. От началото на годината много общности бяха обвинени несправедливо за разпространението на вируса, което изостри съществуващите проблеми със сегрегацията.
Поради това членовете на КР приветстваха факта, че Европейската комисия е определила конкретни цели за 2030 г. в областта на образованието, пазара на труда, жилищното настаняване и здравеопазването. Стратегическата рамка за ромите е част от по-широкия план за действие на Комисията за борба със системния расизъм и за изграждане на Съюз на равенство.
Членовете на КР обаче изразиха съжаление, че новият план на Комисията не е достатъчно амбициозен, предвид липсата на санкции за държавите членки, които не са приели ефективни мерки за борба с антициганизма. През предходния десетгодишен цикъл много държави членки се въздържаха от изготвянето на национална стратегическа рамка, тъй като тя не беше задължителна. Във връзка с това КР призова Европейската комисия да следи отблизо напредъка и да оценява и допълва действащото законодателство на ЕС за успешно справяне с ромската дискриминация. Комитетът подчерта също, че местните и регионалните власти следва да играят ключова роля в създаването на националните стратегически рамки.
„Комисията следва да обмисли създаването на европейски консултативен съвет, който, наред с други, да включва експерти в областта на политиките за ромите, както и местните и регионалните власти с конкретен опит по въпросите на приобщаването на ромите по места. Ние сме равнището на управление с най-много отговорности за интеграцията на ромското население поради близостта ни до местните общности. Нещо повече, ние сме ключови фактори, когато става въпрос за противодействие на предразсъдъците, свързани с ромите, и за насърчаване на междукултурното обучение с цел борба с антициганизма. Ето защо следва да участваме пълноценно в изготвянето на националните стратегически рамки“, подчерта докладчикът на КР Ясин Хорват .
По време на разискването в пленарна зала, Ромео Франц, член на ЕП (Германия/Зелени), докладчик на Европейския парламент относно стратегическата рамка на ЕС за ромите, заяви: „Ромите в цяла Европа са лишени от равен достъп до образование, работни места и здравеопазване. Това положение е тревожно и повече не може да бъде толерирано. Замяната на покровителствения подход при интеграцията с обвързващи правни действия, които гарантират активно политическо участие на ромските общности, е от ключово значение за тяхното устойчиво приобщаване в европейските общества. Някои смели регионални власти вече предприеха действия в това отношение, като демонстрираха своя потенциал да постигнат реални промени. Сега е време държавите членки да предоставят допълнителни правомощия на местните и регионалните власти. Изпълнявано от съвместен паритетен съвет, споразумението между провинция Бавария и Централния съвет на германските синти и роми служи като отличен пример за това, което е възможно, ако нуждите на ромските общности от самоопределение се използват за развитието на наистина многообразни общности, които дават възможност за признаване на различността.“
Накрая, в становището на КР се призовава и за по-ефективно разпределение на ресурсите за борба с дискриминацията на ромите и се подчертава необходимостта от подобряване на институционалния капацитет и капацитета за усвояване. В него също така се призовава за пълноценното участие на ромското население в разработването и прилагането на националните стратегически рамки за ромите, като същевременно се препоръчва общият знаменател „роми“ да се замени с израза „хора с ромска идентичност“.
За контакт:
Maximilian v. Klenze
Тел.:+ 32 2 282 2044
Maximilian.vonKlenze@ext.cor.europa.eu