Градовете и регионите призовават ЕС за по-големи амбиции, насърчаване на местните инвестиции в областта на климата, като предлагат промяна в управлението с оглед на официалното участие на местните органи на управление
Пет месеца преди преговорите по въпросите на климата в рамките на COP24 на ООН в Катовице, Полша, Европейският комитет на регионите (КР) проведе дебат на високо равнище относно действията в областта на климата. Местните и регионалните лидери на ЕС приеха становище относно „Управлението в областта на климата след 2020 г.“ , в което е изложена позицията на Комитета за начините за прилагане на практика на Парижкото споразумение — т.нар. парижки наръчник. Без официалното участие на местните и регионалните органи на управление ще се запазят разликите между ангажиментите по отношение на климата и постиженията, необходими за ограничаването на повишаването на температурата значително под 2°C. КР подкрепя предложението на докладчика Андрю Купър (Обединеното кралство/EA) за преодоляване на разликите по отношение на емисиите посредством определени на местно равнище приноси.
При откриването на проведения в Брюксел дебат и като се позова на наскоро приетите цели на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2030 г. , председателят на КР Карл-Хайнц Ламберц заяви: „Европейският съюз продължава да изпълнява водеща роля по въпросите на изменението на климата, но освен ако не определим по-амбициозни цели, не осигурим повече инвестициите на местно равнище и не променим из основи управлението в областта на климата, няма да изпълним поетите в Париж ангажименти. Както на равнището на ООН, така и на равнището на ЕС спешно се нуждаем от ново управление в областта на климата с постоянни структури, които да интегрират позициите, решенията и приносите на градовете и регионите.“
Комисарят на ЕС по въпросите на климата и енергетиката , Мигел Ариас Канете , заяви: „Многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, които държавите членки трябва да организират за разработване на национални планове за действие във връзка с енергетиката, представляват възможност за местните и регионалните власти да повлияят върху развитието на енергийния съюз. Новите цели на ЕС означават, че можем да бъдем по-амбициозни по отношение на намаляването на емисиите на CO2 от настоящите 40 % до малко над 45 % до 2030 г. Това поставя ЕС в добра позиция за следващата конференция на ООН по въпросите на климата в Катовице. Нуждаем се от силна и прозрачна рамка на управление за Парижкото споразумение, като от решаващо значение е диалогът и участието на градовете и регионите.“
Що се отнася до финансирането, комисар Ариас Канете изтъкна, че са необходими инвестиции в размер на 379 млрд. евро годишно между 2021 и 2030 г. и припомни, че 25 % от разходите на ЕС за този период са насочени към цели от областта на климата. Испанският комисар направи преглед на основните налични финансови програми на ЕС в подкрепа на действията в областта на климата, например Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, Механизма за свързване на Европа, програмата InvestEU, програмата „Хоризонт Европа“ с 15 млрд. евро за климата, енергетиката и мобилността и новата подпрограма „Преход към чиста енергия“, предложена по линия на програмата LIFE с бюджет от 1 млрд. евро. В подкрепа на най-уязвимите региони ЕС въведе конкретни програми като въгледобивните райони в преход и чиста енергия за островите на ЕС.
Томаш Хрушчов, специален пратеник за изменението на климата и застъпник за климата на високо равнище на Полша, заяви: „Градовете и регионите изпълняват решаваща роля. Парижкото споразумение може да бъде успешно само ако бъде изпълнено от всички — държави, градове и региони, предприятия, общности и отделни личности. Мотото на полското председателство на COP24 е „Да се променим заедно“. Наистина се надяваме, че със съвместни усилия ще успеем да извършим необходимите промени.“
Като последващо действие във връзка с приетите в Париж цели в областта на климата в Катовице се очаква да бъдат представени насоките и условията за изпълнението на целта за ограничаване на повишаването на световната температура значително под 2°C. Основен аспект е рамката за прозрачност, в която трябва да бъде включен начинът, по който държавите наблюдават и отчитат напредъка по отношение на намаляването на емисиите, което е от решаващо значение за изграждането на доверие в международната общност.
Андрю Купър, член на Съвета на Кърклийс на Обединеното кралство и докладчик относно „Управлението в областта на климата след 2020 г.“ , заяви: „След приемането на Парижкото споразумение се наблюдава повишаване на статута на местните и регионалните органи на управление в международните преговори по въпросите на климата. Време е да се признае многостепенното управление и да бъде формално призната ролята на местните и регионалните власти в глобалното управление на климата. Национално определените приноси са недостатъчни за изпълнението на целите от Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата значително под 2°C и още по-малко под 1,5°C. Ние предлагаме система на приноси, определени на местно и регионално равнище, които да допълнят националните ангажименти. Не само градовете и регионите са в състояние да преодолеят разликите по отношение на намаляването на емисиите, ние също имаме възможност да демонстрираме по-големи амбиции в това отношение.“
Ашок Александър Сридхаран, кмет на Бон и председател на ICLEI , отбеляза: „ Градовете и регионите заемат водещо място по отношение на действията в областта на климата. Срещата на високо равнище на местните и регионалните лидери по въпросите на климата в Бон миналата година отправи недвусмислено послание на международната общност — подкрепяме допълнителни и по-бързи действия за изпълнение на Парижкото споразумение. В парижкия наръчник трябва да бъде включена система, в която намаляването на емисиите на градовете и регионите се отразява в националните схеми за проследяване. Трябва да гарантираме, че определените на местно равнище приноси са видими в парижкия наръчник. ”
Мариуш Скиба , заместник-кмет на Катовице , заяви: „Целта на Катовице за COP 24 е да покаже как за кратък период от време един град може да бъде преструктуриран из основи. От историческа гледна точка Катовице винаги е бил свързан с добив на въглища и едромащабни инженерни дейности, както и целият регион Силезия. Процесите на възстановяване и реиндустриализация превърнаха Катовице в приветлив и екологосъобразен град, който сега се специализира в интензивното развиване на технологии, бизнес услугите, банковия сектор, академичната общност и туризма. Искаме да покажем на всички тази промяна.“
Понастоящем съществуват няколко глобални инициативи за проследяване на напредъка в областта на климата, постигнат от местните и регионалните органи на управление. Два добри примера за това са Споразумението на кметовете и Carbon Climate Registry . При все това в Парижкото споразумение не е предвиден официален метод за наблюдение на емисиите и отчитане на намаления от градовете и регионите, нито в рамките на национално определените приноси, нито чрез пряка система на ООН.
Снимки от пленарната сесия и посещението на журналисти във връзка с действията в областта на климата можете да намерите тук.
Допълнителна информация
Становища на КР във връзка със Споразумението за климата от Париж:
„Към световно споразумение за климата в Париж“ , докладчик Анабел Жежер (Франция/ПЕС), регионален съветник от регион Прованс-Алпи-Кот дʼАзюр (октомври 2015 г.)
„Изпълнение на глобалното споразумение в областта на климата — териториален подход на 22-рата Конференция на страните по РКООНИК в Маракеш“ , докладчик Франческо Пиляру (Италия/ПЕС), председател на регион Сардиния, бивш председател на комисия ENVE на КР (октомври 2016 г.).
„Финансирането на борбата с изменението на климата: основен инструмент за изпълнението на Парижкото споразумение“ , докладчик Марко Дус (Италия/ПЕС), член на Общинския съвет на Виторио Венето, Тревизо (октомври 2017 г.)
За контакт: Давид Крус | david.crous@cor.europa.eu | +32 (0) 470 88 10 37