Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Съвместяване на горското и селското стопанство: нуждаем се от нова схема за сертифициране, за да защитим горите  

В това интервю Роби Бивер (Люксембург/ПЕС) , член на Общинския съвет на Бетембург, отговаря на шест въпроса относно действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб. В контекста на COVID-19, докладчикът по становището на КР относно „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ призовава за нова схема на ЕС за сертифициране и информационна система, която да подкрепя продукти с нулево обезлесяване и къси и прозрачни вериги за доставка. Предвижда се становището да бъде прието по време на пленарната сесия на 1 и 2 юли .

Екстензивното обезлесяване в района на Амазонка се обуславя от световното търсене на месо, като всяка година хиляди хектари се изсичат, за да се снабдяват световните пазари на месо. Изяждаме ли буквално амазонските тропически гори? Като цяло как да гарантираме, че производството на храни (месо, кафе, какао и палмово масло) не оказва отрицателно въздействие върху горите? Каква е ролята на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб? Прави ли ЕС достатъчно?

Въпреки че повечето потребители не осъзнават това, месото, кафето, какаото и палмовото масло са сред продуктите, които понастоящем причиняват силно обезлесяване на световно равнище. Трябва да работим в две направления, ако искаме пазарите да се насочат към по-устойчиви продукти и продукти с нулево обезлесяване. Като първа стъпка е необходимо да се засилят информационните и образователните дейности, за да се гарантира, че потребителите са наясно с икономическото, социалното и екологичното въздействие на своите навици на потребление на храна. Поведението на потребителите определено може да оформи пазарите на храни и да ускори производството на устойчиви продукти и продукти с нулево обезлесяване. За тази цел трябва също така да насърчаваме по-здравословно и по-правилно от етична гледна точка хранене, като подчертаваме, както хранителните, така и социално-икономическите ползи от режими на растителна основа с висок прием на плодове и зеленчуци, които са сертифицирани, идват от вериги за доставки с нулево обезлесяване. Вторият фронт, на който трябва да работим, е европейски ангажимент за разработване и прилагане на нова схема за сертифициране, която насърчава продукти, които не са свързани с обезлесяване, и допринася за популяризирането в световен мащаб на далновидна европейска визия за горското стопанство и производството на храни.

Макар съществено обезлесяване да се наблюдава в повечето случаи в държави извън ЕС, понастоящем се изсичат гори в много планински райони в Европа, например в Румъния и Словакия и в някои балкански държави. Защо това се случва там? Какво може да се направи на местно и регионално равнище за предотвратяване на обезлесяването? Имате ли конкретни примери? Какво е Вашето послание към кметове, управители на региони и местни и регионални представители в целия Европейски съюз?

Не мога да коментирам конкретната ситуация в отделни държави, но въз основа на моя собствен опит мога да кажа, че винаги е от ключово значение да се провежда конструктивен диалог между всички заинтересовани страни и техните интереси, и ние, като местни и регионални власти, сме в най-добра позиция за провеждане на този диалог. Трябва да защитаваме горите и биологичното разнообразие и трябва да работим със земеделските стопани и собствениците на гори за намиране на подходящи решения, които ще бъдат от полза и за тях в дългосрочен план — включително тези, които искат да развиват устойчивото използване на горите за рекреация. В този контекст трябва да бъде ясно, че трябва да бъдат спазвани и прилагани международните споразумения и законодателството на ЕС и националните законодателства в областта на опазването на горите, но местните и регионалните власти играят важна роля за посредничеството при конфликти между различни интереси на местно и регионално равнище.

Днес е много трудно да се проследи откъде идва храната ни, особено с продукти като какао и каучук, тъй като има много малки производители и веригата на доставки е дълга и непрозрачна. Какво може да се направи, за да станат веригите на доставки по-прозрачни? Как можем да гарантираме, че предприятията функционират по устойчив начин и че в ЕС се произвеждат само стоки, произведени по устойчив начин от вериги за доставки, които не предизвикват обезлесяване? Достатъчни ли са съществуващите кодекси за поведение на доброволна основа?

Веригите за доставки са трудни за проследяване и, за да станат по-прозрачни и лесни за наблюдение, следва да се въведе информационна система (като се започне от опита на базата данни за екомаркировката) с помощта и активното участие на всички заинтересовани страни, които могат да споделят своите очаквания, опит и опасения с цел прилагане на полезни и приложими процедури. Информационната система би трябвало да включва и да насърчава продукти, които не са свързани с обезлесяване, и да въвежда процедури за проверка на точността на събраните данни и оценки, за да се подобри доверието в предоставяната информация, включително строги изисквания за проследимост, гарантиращи произхода на продуктите, и по-строги системи за наблюдение и прилагане, за да се спомогне за предотвратяването на измами и неправилното етикетиране на продуктите.

Според Вас как ще ме убедите, че трябва да си купя „устойчив“ шоколад вместо най-евтиния вид? Каква е ролята на потребителите за повишаване на устойчивостта на нашите вериги за доставки и в частност за предотвратяване на обезлесяването?

Като се има предвид нарастващото търсене на биологични храни, което се дължи на по-големия интерес на потребителите към био- и екологосъобразни хранителни продукти, продуктите с нулево обезлесяване и устойчивите продукти увеличават пазарния си дял. В действителност закупуването на устойчиви продукти, които са благоприятни за околната среда, се превърна в актуална тенденция, избор, който те прави модерен и привлекателен и който трябва да се демонстрира. По този начин хората искат да плащат повече за продукт, който е благоприятен за околната среда, тъй като изразяват позиция, която носи социална стойност и признание. Ролята на гражданите определено е от решаващо значение за оказване на влияние върху пазарите.

На 20 май Европейската комисия публикува стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие. И двете са от основно значение за Европейския зелен пакт. Какви са първите Ви реакции? Има ли основание за надежда? Колко важно е залесяването за постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС?

Сред множеството цели на Зеления пакт са проектирането на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система, опазването и възстановяването на екосистемите и биологичното разнообразие, както и целта за „нулево замърсяване“ за постигане на среда, свободна от токсични вещества. За да бъдат защитени европейските граждани и екосистеми, ЕС трябва да бъде по-ефективен в мониторинга, докладването, предотвратяването и отстраняването на замърсяването на въздуха, водата и почвата и на потребителските продукти. Ето защо можем да заключим, че залесяването е от основно значение за постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС. Европа преминава към нов начин на живот, като изпраща ключово послание до целия свят и има за цел да се превърне в лидер на една нова икономика, която не зависи от използването на ресурси.

Кризата, свързана с Covid-19 засегна сериозно нашите световни вериги за доставки. Кои са поуките, които можем да извлечем от тази криза?

Тази криза се дължеше на глобализацията, която разпространи вируса с висока скорост. Днес знаем по-добре до каква степен веригите за доставки, като например свързаните с индустриалните ферми, са тясно свързани и как системата може лесно да се срине, ако се наруши и една връзка. Преосмислянето на тези взаимни зависимости и постигането на по-голяма устойчивост на веригите за доставки към глобалните предизвикателства се превръща в задължителен елемент. Трябва също така да преразгледаме важната роля на късите вериги на доставки (и вероятно по-лесно проследими) и необходимостта от наблюдение на отношенията с доставчиците по дългите вериги и между тях. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, научихме също така, че социалните различия водят до по-малко внимание към околната среда. Това се случва, тъй като оцеляването на човека е поставено на преден план, като в същото време грижата за околната среда е второстепенен въпрос за социалните групи с ниски доходи.

Бележки:

Европейският съюз разполага с близо 182 милиона хектара гори, покриващи 43 % от сухоземната му територия, което го прави един от богатите на гори региони в света. В допълнение към осигуряването на дървен материал и продукти от дърво, нашите гори са дом на голяма част от европейското биологично разнообразие и допринасят за нашето здраве и благосъстояние. Като основен въглероден поглътител горите действат като важно междинно решение за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него ( Европейска комисия ).

Счита се, че от 1990 г. насам 420 милиона хектара гори са били изгубени поради преминаването към други видове земеползване, въпреки че темпът на обезлесяване през последните три десетилетия намаля. Между 2015 г. и 2020 г. темпът на обезлесяване се оценява на 10 милиона хектара годишно — от 16 милиона хектара годишно през 1990-те години на миналия век. Експанзията на селското стопанство продължава да бъде основната причина за обезлесяването и деградацията на горите и свързаната с това загуба на биологично разнообразие в горите. Тези и други идеи могат да бъдат намерени в доклада „Състоянието на горите в света през 2020 г.“ .

За контакт с пресслужбата:

Давид Крус

тел. +32 (0)470 88 10 37

david.crous@cor.europa.eu

Споделяне :