Европейският съюз трябва да увеличи подкрепата за градовете и регионите и граничните държави, които са на предната линия на управлението на миграцията, заяви Европейският комитет на регионите на 22 март. Асамблеята на ЕС на местните и регионалните политици изрази особена загриженост във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени островите и крайбрежните райони в Средиземноморието, и призова за по-голяма споделена европейска отговорност и инвестиции.

Асамблеята призова местните и регионалните власти да участват на всеки етап от изготвянето и прилагането на свързаните с миграцията политики на ЕС поради тяхната роля за полагането на грижи за новопристигналите и последващата им интеграция. Освен че отправя искания за повече финансиране, обучения и техническа подкрепа за градовете и регионите, Европейският комитет на регионите предложи ЕС да разгледа възможността за „прехвърляне на отговорността за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище от националното равнище към равнището на ЕС“.

Препоръките се съдържат в становището, изготвено от Димитриос Калогеропулос (EL/ЕНП), делегат от община Палео Фалиро близо до Атина, и бяха приети малко след дебата с Димитрис Аврамопулос , европейски комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството.

Карл-Хайнц Ламберц , председател на Европейския комитет на регионите (КР), заяви: „Местните и регионалните власти са на предната линия, те приемат, управляват и интегрират мигранти и бежанци и се нуждаят от много по-голяма подкрепа. Всяка държава — членка на ЕС, трябва да подкрепя поемането на отговорност, за да не се допусне няколко държави и общности да бъдат оставени да се справят сами. Мигрантите и бежанците не са числа, а хора, които трябва да бъдат защитени. Това е европейско предизвикателство и за него са необходими европейски инвестиции. Ето защо следващият бюджет на ЕС за периода след 2020 г. трябва да бъде увеличен и регионалните фондове на ЕС – неговата политика на сближаване, която подкрепя социалното приобщаване – трябва да останат силен стълб на европейското бъдеще“.

В речта си по време на пленарния дебат комисар Аврамопулос заяви, че е необходимо „ радикално преосмисляне“ на интеграцията на мигрантите в Европа във всички области на политика, както и подобряване на достъпа на градовете и регионите до фондовете на ЕС. „Местните и регионалните власти играят положителна роля за създаването на пространства за обмен между имигрантите и обществата, като осигуряват социалното приобщаване и активното участие в приемащото общество. Но вие не можете и не бива да правите това сами.“

Г-н Kalogeropoulos заяви: „Местните и регионалните лидери като цяло чувстват, че през последните две години ЕС се е придвижил в правилната посока, но на практика местните общности, а също така мигрантите и бежанците, продължават да срещат трудности. Социално напрежение е високо, местните власти се мъчат да се справят, а консултациите и координацията между управленските равнища (местно, национално и европейско), както и с неправителствените организации, си остават твърде слаби. Целите на ЕС за предоставяне на разумни условия за бежанците и мигрантите за бърза обработка на молбите за убежище да не бъдат обработвани бързо, не са изпълнени изцяло, а държавите членки са без справедливо споразумения за преместване на търсещите убежище в рамките на ЕС. Спешно се нуждаем от дългосрочен ангажимент — от националните правителства и ЕС да увеличат финансирането за градовете и регионите и да развива цялостна политика в областта на миграцията, която прави управляем.“

Дебатът насочи вниманието и към глобалните тенденции, опита на бежанците и усилията за интеграцията на новодошлите в Европа на пазара на труда. В дискусията участваха: Лора Томпсън , заместник-генерален директор на Международната организация по миграция; Елизабет Бартке от Асоциацията на германските търговско-промишлени палати, и Анила Нур , бежанка и член на Европейския консултативен съвет по въпросите на мигрантите.

Информация за редакторите:

• В становището, озаглавено „Изпълнение на Европейската програма за миграцията“ – се разглежда напредъкът, осъществен от ЕС във връзка с неговите приоритети в областта на миграцията след 2015 г. КР подкрепя много от дейностите, предприемани от ЕС, и счита, че реформата на настоящата система за убежище е от основно значение. Комитетът обаче обръща внимание и на слабости и необходимостта от повече радикални действия, по-специално за облекчаване на натиска върху най-силно засегнатите острови и региони и за преодоляване на трудностите при оценяването на молбите за убежище. Според него възможността за „прехвърляне на отговорността за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище от националното равнище към равнището на ЕС“ следва да се има предвид. В становището се посочва, че местните и регионалните власти се нуждаят от повече финансиране, и се отправя призив те да бъдат включвани във всеки етап от изготвянето и прилагането на програмата във връзка с миграцията. В него се твърди, че правомощията на новата агенция на ЕС — Европейската агенция за гранична и брегова охрана — и операцията на ЕС по море (Sophia) следва да бъдат укрепени, и подчертава, че е необходимо да се изготви „съгласуван план за действие“, който да е в състояние да сложи край на контрабандата и свързаната с миграцията търговия с роби, която възникна в Северна Африка. Той подкрепя подхода на „горещите точки“, който се прилага към управлението на изключително големи миграционни потоци и чрез който агенциите на ЕС могат да се намесват бързо, за да помогнат на държавите членки, намиращи се на предната линия на миграцията. Изразява мнение, че „горещите точки“ в трети държави биха могли да бъдат „важни“ като начин за създаване на „безопасни маршрути за миграция“. Отбелязва все пак, че са необходими насоки за тези, които управляват горещите точки, за които трябва да допринесат местните и регионалните власти.

• През 2015 г. КР прие становище относно „Европейската програма за миграцията“. Оттогава досега той прие препоръки за реформа на общата европейска система за убежище, законната миграция и интеграцията на имигрантите. Той обърна внимание на безпокойствата, свързани с опасностите от маргинализация, като прие препоръки относно борбата срещу радикализацията.

• На 21 февруари 2018 г. председателят Ламберц изпрати писмо на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, с призив за бюджет за периода след 2020 г., който да отговоря на амбициите на Европа. Европейският комитет на регионите призовава в следващия бюджет максималният размер на разходите да бъде увеличен до 1,3 % от брутния национален доход на ЕС 27 благодарение на национални вноски и новите собствени ресурси на ЕС. Председателят Ламберц описва политиката на сближаване на ЕС като „най-ефективното средство на ЕС за справяне със съвременните предизвикателства: действията в областта на климата, миграцията, устойчивия растеж и научните изследвания и иновации“.

• Планът на ЕС за външни инвестиции има за цел да стимулира инвестициите в съседните на ЕС държави и Африка, по-специално в нестабилните държави, засегнати от насилие и конфликти, някои от които са държави на произход на незаконни мигранти. Европейската комисия допринася с 4,1 милиарда евро, като целта е до 2020 г. да се стимулират инвестиции на сума над 44 милиарда евро.

• Неотдавнашно проучване на миграцията в световен мащаб, изготвено от Европейската комисия, установи, че мигриращото население на света непрекъснато се увеличава.. Въпреки че расте броят на хората, принудени да бягат от конфликти или преследване, екологичните бедствия са по-важна причина за разселване. Като цяло характерът на миграцията става все по-сложен, като икономическото развитие стимулира миграцията в краткосрочен план. Миграцията се превърна в голям бизнес, улеснен от цифровите технологии. В световен мащаб миграцията е предимно градско явление, като един на всеки петима мигранти живее в някой от 20-те най-големи градове в света. Повече от половината от законни мигранти, които пристигат в ЕС, правят това, за да се съберат със своите семейства или по хуманитарни причини. Висококвалифицираните мигранти се насочват по-скоро към други страни от ОИСР, отколкото към ЕС. Броят на нередовните мигранти, пристигащи по море намаля рязко (до 160 000 през 2017 г.), но имиграцията остава втората най-голяма грижа на европейците (след тероризма). Тя беше тяхна основна грижа през периода 2014 - 2016 г.

За контакт:

Андрю Гарднър

Тел.: +32 473 843 981

andrew.gardner@cor.europa.eu