Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Бъдещият бюджет на ЕС: ЕС-27 трябва да увеличи приноса си за защитата на регионалните инвестиции и инвестициите в селските райони  

По време на обсъжданията със заместник министър-председателя на България Томислав Дончев местните и регионалните лидери заявиха, че държавите — членки на ЕС, трябва да увеличат вноските си за бюджета на ЕС за намиране на решения на основните предизвикателства пред Съюза. Работни места, растеж, интеграция на мигрантите, устойчиво икономическо и селскостопанско развитие са сред приоритетите на местните и регионалните органи на управление, които заявиха, че излизането на Обединеното кралство от ЕС не трябва да поставя под въпрос финансирането на основите на Европейския съюз — а именно политиката на сближаване и селскостопанската политика на ЕС. Поради това Европейският комитет на регионите (КР) призова следващата многогодишна финансова рамка (МФР) — която определя годишните тавани на разходите за всички политики на ЕС за периода след 2020 г. — да бъде по-широка и по-добре проектирана.

С оглед на публикуването на проектопредложенията за МФР от Европейската комисия, предвидено за 29 май, местните и регионалните лидери приканиха държавите членки да увеличат вноските си за МФР от 1,04 на 1,3 % от брутния национален доход на ЕС-27 за компенсиране на недостига на средства вследствие на излизането на Обединеното кралство от ЕС и за намиране на решения на възникващите предизвикателства, например миграцията, граничния контрол и отбраната. Това беше основното послание в становището, изготвено от маршала на Великополското воеводство, Марек Вожняк (Полша/ЕНП), и прието от Комитета на 1 февруари.

Председателят на КР, Карл-Хайнц Ламберц , заяви: „Със следващия бюджет на ЕС ще се определи бъдещето на Европа, което желаем. Ако искаме по-справедлива, социално приобщаваща и екологосъобразна Европа, която създава работни места, трябва да продължим да инвестираме във всички региони, общности и граждани. Необходимо е да финансираме нови приоритети като сигурността и отбраната, но това трябва да стане с нови средства, а не за сметка на регионалното развитие и развитието на селските райони.“

Този подход се споделя и от заместник министър-председателя на България, г-н Дончев: „По време на българското председателство на Съвета основният приоритет на България е да изпълнява ролята на посредник за едно балансирано обсъждане относно идеята за европейска солидарност и необходимостта от опростяване на правилата. В същото време обаче да бъде и генератор на идеи за изготвянето на една силна и ефективна политика на сближаване, която от своя страна да доведе до влиятелни и проспериращи региони!“ , заяви той.

На политическата асамблея на регионалните и местните правителства беше заявено, че с оглед на изпълнението на своите цели Европейският съюз трябва да реформира системата си на финансиране, което да даде възможност за изготвянето на по-амбициозен, по-гъвкав и по-прозрачен бюджет. Всички отстъпки следва да бъдат премахнати; да бъдат идентифицирани нови източници на финансови приходи — например европейски корпоративен данък, данък върху финансовите сделки и реформирана система на ДДС — с цел да се намалят несигурните преговори между държавите членки.

„Бъдещият бюджет на ЕС трябва да е с по-големи финансови ресурси за подкрепа на общите цели и политики. Политиката на сближаване на ЕС следва да бъде тясно интегрирана в изпълнението на стратегическата визия за развитие на ЕС след 2020 г.“ , заяви докладчикът.

В становището Комитетът изразява отново своето искане за запазване на настоящия процент от бюджета на ЕС за политиката на сближаване след 2020 г., което е основна позиция на #CohesionAlliance (Алианс за сближаване) — коалиция на ЕС, създадена през октомври.

За контакт:

Име

Пиерлуиджи Бода

Тел.: +32 (0) 473 851 743

pierluigi.boda@cor.europa.eu