В това интервю Гуидо Милана (IT/ПЕС) отговаря на пет въпроса относно „От фермата до трапезата“ , новата стратегия за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система в ЕС. Общинският съветник от Олевано Романо и бивш член на Европейския парламент призовава за радикална промяна в производството и потреблението на храни, като се започне с преминаване към по-екологосъобразни системи на производство, които зачитат биологичното разнообразие и екологичните принципи. Докладчикът по становището „От фермата до трапезата – местното и регионалното измерение“ изтъква, че COVID-19 прави още по-наложително преминаването към по-устойчива и издръжлива продоволствена система. Становището предстои да бъде прието по време на пленарната сесия през декември 2020 г. на Европейския комитет на регионите.

Стратегията „От фермата до трапезата“ предлага амбициозни цели по отношение на намаляването на употребата на пестициди, химични торове и антимикробни средства, както и целта най-малко 25   % от земеделската земя да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие, за да се насърчи преходът към устойчиви продоволствени системи. Осъществимо ли е това, като се има предвид прогнозираният прираст на населението?

Продоволствените системи генерират около една трета от глобалните емисии на парникови газове, предимно чрез селскостопанско производство. Приоритетът определено е намаляването на емисиите на парникови газове от селското стопанство. Но не бива пренебрегваме климатичното въздействие на всички други области на производството на храни като опаковките на продуктите, обработката и дистрибуцията. Затова е от съществено значение стратегията „От фермата до трапезата “ да предложи амбициозни цели за намаляване на замърсителите. Трябва ефективно да насочим производствените системи към по-екологосъобразни форми, които зачитат биологичното разнообразие и екологичните принципи. Необходима е радикална промяна на системата на производство и потребление на храни и силен съюз между производители и потребители. Но тази промяна не може да се осъществи незабавно, особено ако не помогнем в достатъчна степен на сегашните производители да променят настоящите производствени практики към други, по-устойчиви, съгласно новите агро-екологични практики. Преди всичко трябва да продължим с потоците на финансиране в подкрепа на развитието на селските райони, за да гарантираме устойчив преход. Същевременно е необходим стратегически фокус върху научноизследователската и развойната дейност. По същество са необходими не само глоби и задължителни мерки, но и пакет от координирани политики за насърчаване на екологично и социално устойчиви форми на производство, които да са и подходящо възнаграждавани.

Как общата селскостопанска политика следва да подкрепя амбициите на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие в областта на климата и околната среда?

Общата селскостопанска политика (ОСП) е ключов инструмент за изпълнението и на двете стратегии. Целта на ОСП е да гарантира икономическа защита на производителите и да улесни сигурен достъп до земеделска земя, по-специално за по-уязвимите малки и средни производители. Тя би трябвало също да предоставя подходящи схеми за стимулиране на фермерите, за да ги мотивира да преминат към по-екологосъобразни практики. Липсата на амбиция в неотдавнашната реформа на ОСП буди съжаление, особено с оглед на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ в областта на климата и околната среда. Целите в областта на климата и околната среда не мога да бъдат постигнати без адекватни ресурси и значителни инвестиции в устойчиво производство. ОСП трябва да бъде съобразена в по-голяма степен със стратегията „От фермата до трапезата“ не само от гледна точка на околната среда, но и по отношение на международната търговия и секторните политики и инструменти. Освен това трябва да преразгледаме и целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), за да променим системата на такси и да започнем да гледаме на морето като обширно поле, което да бъде култивирано, а не като мина, от която просто добиваме рибни ресурси.

Как местните и регионите власти могат да допринесат за изграждането на по-устойчиви продоволствени системи? Бихте ли споделили някои примери за инициативи на местно равнище?

Местното и регионалното равнище на управление са плодотворни изпитвателни лаборатории. Те традиционно изпреварват общоевропейските стратегии и сега заслужават да бъдат привлечени в по-голяма степен. Местните и регионалните власти в цяла Европа и в международен план прилагат активно местни продоволствени политики от десетилетия, създавайки съвети по продоволствена политика или дори биорегиони. Градовете и регионите показаха, че могат да използват инструменти за местно и регионално планиране, за да насърчават форми на градско земеделие, къси вериги на доставки и регионални пазари, инициирайки обществени поръчки за храни, произведени по устойчив начин – местни, сезонни и биологични, в обществените столове, наред с образователни инициативи и инициативи за повишаване на осведомеността на обществеността с цел подобряване на местните продоволствени системи. Държавите членки и ЕС би трябвало да последват техния пример и да работят заедно с градовете и регионите за разпространението на възникващите добри практики на местно равнище. Комуникацията, подкрепата и партньорското учене между всички управленски равнища са по-необходими от всякога. Например, бихме искали предложената от Европейската комисия стратегия да се опре на примера на моделите за участие, като съветите по продоволствена политика, създадени в много местни и регионални власти.

Настоящите модели на потребление на храни са неустойчиви, както от здравословна, така и от екологична перспектива. Как да се промени това? Единствено от потребителите ли зависи да променят хранителния си режим?

Практиките на потребление са важен двигател в прехода на продоволствените системи. Вече виждаме промяна. Много по-голям брой потребители са по-внимателни и критични при вземането на решение относно техния потребителски избор. Важно е обаче да надхвърлим концепцията за грижа само за малка част от населението и да гарантираме, че изборът на здравословни и съобразени с културните особености храни е достъпен за всички. Неприемливо е тези, които не могат да си позволят да купуват „здравословна“ храна, да бъдат принудени да консумират недостатъчно или високопреработена храна. Трябва да защитаваме правото на всеки на достъп до здравословна и устойчива храна. Потребителите, включително най-уязвимите и по-младите поколения, се нуждаят от нашата подкрепа под формата на образование и точна и прозрачна информация, както и от стимули, за да променят своите модели на потребление. Трябва обаче също да насърчим и подкрепим промяната, като възприемем цялостна визия за системата на производство на храни, насърчавайки производството и предлагането на пазара на здравословни храни на достъпни цени. Необходими са и мерки за социална закрила, за да се даде възможност на най-уязвимите групи да правят самостоятелно избор в полза на здравословни храни.

Как пандемията засяга местните и регионалните продоволствени системи? Какви ключови инициативи и мерки бяха предприети за укрепване на местните и регионалните продоволствени системи в отговор на кризата?

Пандемията определено доведе до нарушения и краткосрочни и дългосрочни промени в местните и глобалните продоволствени системи. За последиците от кризата може да се говори много. Една от най-важните последици е увеличаването на неравенствата по отношение на достъпа до храни и експоненциалното нарастване на броя на гражданите, засегнати от икономическа бедност. Тази ситуация определено налага спешни мерки, включително действия от страна на местните власти и третия сектор за обезпечаване на продоволствената сигурност. Както видяхме по време на финансовата криза през 2008 г., продоволствените системи търпят циклични кризи, които подлагат на тест тяхната издръжливост. Пандемията от COVID-19 прави още по-наложителни усилията за преминаване към по-устойчива и издръжлива продоволствена система. В краткосрочен план трябва да осигурим финансиране и подкрепа за целенасочено и стратегическо възстановяване от кризата, но не трябва да забравяме необходимостта от дългосрочна визия за постигане на промяна. Твърдо сме убедени, че от кризата с COVID-19 могат да бъдат извлечени ценни поуки. Според местните власти много граждани са се възползвали от късите вериги на доставки и от здравословна храна и през периода на карантината са посветили повече време на готвене и приготвяне на ястия по домашни рецепти. Надяваме се, че тези здравословни практики ще продължат и дори ще се увеличат след кризата с COVID-19.

За контакт с пресслужбата : pressecdr@cor.europa.eu