С оглед на бъдещите преговори за бюджета на ЕС, Европейският комитет на регионите обединява сили с териториални сдружения и призовава всички заинтересовани страни на европейско, национално, регионално и местно равнище да изградят алианс за силна и амбициозна политика на сближаване след 2020 г.
Нововъзникващите приоритети като отбраната, сигурността и граничният контрол, както и ефектът от „Брекзит“ върху бюджета на ЕС, са в състояние да изложат на риск бъдещето на най-силната за 27-те държави членки инвестиционна политика, чиято стойност до 2020 г. е 454 млрд. евро. Поради тези причини днес, в рамките на КР, се поставя началото на идеята за нов открит алианс.
Целта на алианса е да хвърли светлина върху добавената стойност и ефективността на политиката на сближаване през последното десетилетие, като гарантира, че когато се решава следващият бюджет на ЕС, ще се вземе под внимание гласът на стотиците хиляди бенефициери от местните и регионалните власти, МСП, неправителствените организации, училищата, университетите, културните организации и др.
С оглед на приетото неотдавна становище на КР относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г.“ и предстоящия Седми форум по въпросите на сближаването в края на юни, Комитетът, заедно с водещите териториални сдружения, постави началото на реалистичен дебат, който има за цел откритото разглеждане на някои от критиките на политиката на сближаване, като наред с това цели засилване на сътрудничеството между всички поддръжници на тази политика.
„Политиката на сближаване не е благотворителна дейност, тя е задължение. Европейските граждани в нашите региони и градове имат нужда от по-силна, по-опростена и по-ефективна политика на сближаване. Поради тази причина, след приемането на становището на КР по този въпрос, работим за широк алианс за силна политика на сближаване след 2020 г.“ , каза докладчикът на КР Михаел Шнайдер , държавен секретар на федерална провинция Саксония-Анхалт и председател на група ЕНП на КР, добавяйки, че: „Това не е рекламен трик, а всеобщо мобилизиране на усилията, отворено за градовете, регионите, териториалните сдружения, националните правителства, европейските институции, университетите, МСП и гражданското общество.“
„Инвестициите по линия на политиката на сближаване помогнаха градовете ни да станат по-приятни за живеене и по-приобщаващи“ , каза Даниел Термонт , кмет на Гент и председател на EUROCITIES (Евроградове), като подчерта, че: „Тази политика е ясен израз на европейската солидарност и притежава голям потенциал да покаже предимствата на Европа на нашите граждани. За да имаме по-силна политика в бъдеще, градовете трябва да участват пряко във вземането на стратегически инвестиционни решения, свързани със структурните фондове. Поради това е изключително важно да се гарантира, че финансирането отговаря на местните потребности, да се засили ангажираността на местно равнище и да е налице по-ефективно използване на финансирането.“
От името на Съвета на европейските общини и региони (CEMR) Карола Гунаршон , кмет на Сала и говорител по въпросите на политиката на сближаване, отбеляза: „Политиката на сближаване е инструмент, който показва на хората, че ЕС се интересува от тях и че всички равнища на управление могат да обединят усилия за справяне със сегашните предизвикателства. Отказът от политиката на сближаване би означавал ЕС да лиши европейския проект от голяма част от неговата същност. Посредством този алианс кметовете и регионалните лидери искат да запазят силна политика на сближаване, която да отговаря на потребностите на нашите граждани.“
Конференцията на периферните морски региони в Европа (CPMR) беше представена от Ерик Бареквист , председател на регионалния изпълнителен комитет на Вестерботен (Швеция), който заяви: „Териториите в Европа са изправени пред различни предизвикателства, включително пред географски и социални ограничения, както и пред такива, свързани с околната среда, и поради това не може да има общовалидно за всички европейско решение. Ето защо за да се постигнат целите на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване и за да се стимулира растежът, е необходима политика на сближаване с по-силно изразено териториално измерение. Нуждаем се от политиката на сближаване, която стъпва на по-добро признаване на териториалното разнообразие в Европа, по-голяма гъвкавост за някои географски региони, ориентиран към местните условия подход и синергии между различните равнища на управление. Само тогава политиката на сближаване би могла да разгърне потенциала на всички европейски региони.“
„Необходимо е почти всяка държава членка да покаже растяща ангажираност с политиката на сближаване“, каза председателят на КР Марку Маркула , като отправи покана към заинтересованите страни да обединят усилията си: „Със започването на преговорите по бъдещия бюджет на ЕС нашият Комитет е готов да бъде посланик на тези гласове, така че те да бъдат чути в Брюксел. Поради тази причина търсим алианс в полза на сближаването, отворен за всички, които вярват в основните ценности на ЕС като солидарност и партньорство.“
За повече информация:
Инфографика на становището на КР относно „Бъдещето на политиката на сближаване“
Проучвания на КР относно бъдещето на политиката на сближаване
Оценки на програмния период 2007—2013 г.
Портал за свободно достъпни данни относно политиката на сближаване на ЕС
Изказване на председателя Маркула на Съвета по общи въпроси относно политиката на сближаване на 25 април
Резолюция на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент относно политиката на сближаване след 2020 г.
За контакт:
Пиерлуиджи Бода
тел.: +32 2 282 2461
Мобилен телефон: +32 (0) 473 85 17 43
pierluigi.boda@cor.europa.eu