Кликнете тук, за да получите автоматичен превод на текста по-долу.
Суровини от критично значение и тяхната важност за бъдещето на Европа  

В това интервю Изолде Риес, първи заместник-председател на Ландтага на Саарланд, отговаря на пет въпроса във връзка със своето становище относно Плана за действие за суровините от от критично значение, което предстои да бъде прието на пленарната сесия на Комитета на регионите на 17 март.

През септември 2020 г. Европейската комисия представи План за действие относно суровините от критично значение , който е централна тема на становището на Изолде Риес . Комисията счита, че суровините са от от критично значение, когато тяхното значение за икономиката е решаващо, но те не могат да бъдат надеждно добивани в рамките на ЕС и следователно трябва да бъдат внасяни в по-голямата си част. ЕС е особено зависим от вноса от други държави, особено по отношение на суровините, които са важни за развитието на цифровизацията и за ориентираните към бъдещето технологии. За да се поддържа европейският запас от суровини от от критично значение, местните и регионалните власти следва също така да играят решаваща роля за увеличаване на добива на суровини в рамките на ЕС и за подобряване на рециклирането на суровини от критично значение, в съответствие с препоръките в становището относно Плана за действие за суровините от критично значение .

Вашето становище е посветено на осигуряването на бъдещите запаси от суровини от критично значение в Европейския съюз. Какви конкретни мерки следва да предприеме ЕС за защита на веригите на доставки на суровини от критично значение и за намаляване на зависимостта им от трети държави?

От икономическа гледна точка е правилно и важно Комитетът на регионите да разгледа съобщението на Комисията относно устойчивостта на суровините от критично значение, публикувано в началото на септември миналата година. Съвременните икономики с дългосрочни вериги за създаване на стойност не могат да функционират в дългосрочен план без сигурно, конкурентно и екологосъобразно снабдяване със суровини. Трябва да намалим зависимостта на ЕС от суровини от критично значение чрез по-ефективно използване на ресурсите, устойчиви продукти и иновации. Вътрешният добив на суровини в ЕС следва да бъде подкрепен политически и финансово, а снабдяването от трети държави следва да бъде диверсифицирано. Екологичните и социалните стандарти, но също и проследимостта на веригите за доставка и дистрибуция, трябва да бъдат гарантирани от международни споразумения. Приветствам също така Европейския алианс за суровините, създаден от Европейската комисия съвместно с представители на промишлеността, научните изследвания, държавите членки и гражданското общество. Тази инициатива може да даде ценен принос за насърчаване на техническото ноу-хау, иновациите и инвестициите.

По какъв начин Европейският съюз би могъл да допринесе за повишаване на отговорността във веригите на доставки на суровини и за по-добро използване на суровините?

Несъмнено съществуват слабости във веригите за доставка на стоки. Нуждаем се от стратегически подходи, като например подходящо съхранение, за да се избегнат смущения в производството и доставките. Необходими са и алтернативни източници на доставки, както и по-тесни партньорства между заинтересованите страни, занимаващи се със суровини от изключителна важност. Сътрудничеството с партньорите обаче трябва да включва и отговорно снабдяване. Високата концентрация на предлагане в държави с ниски социални и екологични стандарти не само представлява риск за сигурността на доставките, но може също така да изостри социалните и екологичните проблеми. Поради това на първо място следва да се търсят международни споразумения на равнището на СТО, насочени към гарантиране на висока степен на прозрачност на веригите на доставки и дистрибуция. В резултат на това възможно най-скоро следва да започнат преговори за систематично подобряване на тези стандарти.

Как да се повиши ефективността на използването на суровини и да се подобри кръговата икономика в производствените процеси?

Поради самото си естество подобряването на ефективността на използването на суровините и последващите производствени процеси са важни, тъй като те могат най-добре да съчетаят целите за конкурентоспособност и екологична съвместимост. В Европа зад термина „отпадъци“ често стоят ценни ресурси и суровини от критично значение. Поради това рециклираните материали следва да се използват много повече за намаляване на използването на първични суровини и на суровини от критично значение. Това изискване е насочено едновременно към производителите, дистрибуторите и потребителите.

Каква роля могат да играят градовете и регионите, по-специално европейските миннодобивни региони, за увеличаване на добива на суровини в ЕС?

Регионалните и местните власти играят ключова роля в плана за действие на Европейската комисия в областта на суровините. Те имат например правомощия за лицензиране и надзор по отношение на суровините и промишлените проекти. Добавената стойност и заетостта, свързани с добива на суровини, са локализирани. Същото се отнася и за проектите за научноизследователска и развойна дейност.

Като политик от Саарланд — регион, в който добивът по традиция е силно застъпен, следните аспекти са от особено значение за мен: по-специално бившите и все още активните миннодобивни региони притежават необходимите знания и умения за добив на суровини, които следва да продължат да се използват и в бъдеще.



Със сигурност днес не е лесно да се възобнови добивът на суровини над и под земята, тъй като съпротивата сред местното население нараства. Трябва да повишим общественото одобрение чрез образование и информация. Вредните въздействия върху околната среда се избягват или свеждат до минимум, доколкото е възможно.

Какви поуки могат да бъдат извлечени от пандемията от COVID-19 и от месеците на спиране на икономическата дейност, които показаха уязвимостта на някои ключови отрасли?

Кризата с COVID-19 показа, че Европа е зависима в голяма степен от доставчици извън ЕС на суровини от критично значение и че прекъсването на доставките може да има отрицателно въздействие върху промишлените вериги за създаване на стойност и други сектори. Суровините от критично значение са необходими в множество основни европейски индустрии, като например автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, информационните технологии, здравеопазването и енергията от възобновяеми източници. Насочените към бъдещето продукти и технологии като електромобилността, цифровизацията, четвъртата индустриална революция и енергийният преход променят и увеличават потребността от суровини. Трябва да сме наясно, че Зеленият пакт на ЕС няма да бъде възможен без използването на суровини от критично значение.

Контекст

През септември 2020 г. Европейската комисия обяви План за действие за суровините от критично значение . От 2020 г. насам 30 суровини са класифицирани като критични, включително няколко, които придобиват все по-голямо значение в енергийния сектор, като например лития и кобалта. През 2011 г. техният брой е бил само 14. Списъкът и допълнителната информация за суровините могат да бъдат намерени тук .

Освен това миналата година Европейската комисия създаде Европейския алианс за суровините , чиято цел е да обедини промишлеността, държавите членки и гражданското общество с цел намаляване на зависимостта на Европа от снабдяването със суровини от критично значение от трети държави.

Звено за контакт:

Tobias Kolonko

Тел.: +32 2 282 2003

tobias.kolonko@ext.cor.europa.eu

Споделяне :