В това интервю Гийом Кро (Франция/Зелени) , докладчик по проектостановище относно агроекологията, чието приемане е насрочено за 3 февруари 2021 г. по време на пленарната сесия на Европейския комитет на регионите , отговори на четири въпроса относно този екологичен и социален подход, който цели селско стопанство в природата, а не срещу нея. В рамките на следващата обща селскостопанска политика (ОСП) заместник-председателят на регионалния съвет на регион Окситания — Пиренеи — Средиземноморие — призовава, наред с другото, за количествено измерими и задължителни европейски цели в областта околната среда за държавите членки, както и най-малко 30 % от националния пакет за плащанията да бъдат предназначени за екологичните разпоредби.

Пандемията от COVID-19 изведе на преден план слабостите на нашата глобализирана селскостопанска и продоволствена система и показа значението на продоволствената сигурност. В проучване на Министерството на земеделието на САЩ през есента обаче се посочва, че прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“ би довело до рязко намаляване на селскостопанското производство в ЕС. Ще доведе ли агроекологията до недостиг на храна?

Въпреки че продоволствената сигурност често се използва като аргумент срещу агроекологията, последните изследвания на Института за устойчиво развитие и международни отношения (IDDRI) показват, че е възможно до 2050 г. цялото европейско население да се изхранва чрез постепенно агроекологично преобразуване, включващо животновъдството, растениевъдството и горското стопанство, с цел постигане на нулеви въглеродни емисии. На световно равнище публикуваният през март 2011 г. доклад на ООН показа също, че само в рамките на 10 години дребните земеделски стопани биха могли да удвоят производството на храни в уязвимите региони, като използват екологични производствени методи. Тъй като кризата с COVID-19 разкри слабостите на нашата глобализирана селскостопанска и продоволствена система, агроекологията, която върви ръка за ръка с развитието на териториални хранителни системи, трябва да даде възможност на Европа да гарантира продоволствената си сигурност както в краткосрочен, така и дългосрочен план, като запази нашите производствени фактори като почвите, водните ресурси и биологичното разнообразие.

Предложенията на Европейската комисия, Парламента и Съвета за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) са остро критикувани за липсата на съгласуваност с целите на Зеления пакт и стратегията „ От фермата до трапезата “. Какви са Вашите предложения за бъдещето на ОСП, която понастоящем се обсъжда, за да се съчетае икономическата рентабилност на земеделските стопанства с целите на ЕС в областта на климата и околната среда?

Със своите цели в областта на климата, Зеления пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие Европейският съюз си постави цели в областта на околната среда и климата, които предполагат една системна трансформация на методите на селскостопанско производство и продоволствените системи. Агроекологията отговаря на тези цели и също така осигурява по-добра рентабилност на земеделските стопанства (както се подчертава в аналитичната бележка на френското правителство относно икономическите и екологичните показатели на агроекологията, август 2020 г. ).

Във връзка с това бъдещата ОСП, която е в процес на договаряне, трябва да подкрепи този необходим преход от селското стопанство към агроекологията. За целта по-специално препоръчвам в Регламента за националните стратегически планове да бъдат включени количествени и задължителни за държавите членки общи европейски цели в областта на околната среда, най-малко 30 % от националния пакет за плащанията да бъдат предназначени за екологични разпоредби, както и подпомагането на инвестициите в земеделските стопанства да бъде предмет на екологичен одит. В допълнение към тези регулаторни задължения е необходимо да се предостави методологична подкрепа за регионалните заинтересовани страни, за да се насърчи отчитането на агроекологичния проект при мобилизирането на различните доброволни мерки по ОСП.

Европейският комитет на регионите счита, че е от съществено значение да се запази селското стопанство във всички региони, за да се запази жизнеспособността на селските райони и да се насърчи териториалното сближаване. Как агроекологията може да ни помогне да постигнем това?

Агроекологията върви ръка за ръка с хранене с по-силно изразен местен характер, което съответно е от полза за всяка територия. Освен това предлагам също и намаляване на данъка добавена стойност (ДДС) върху биологичните, местните и сезонните продукти, ваучер за храна „от близко място“ за същите продукти, както и значителен процент биологични, местни и сезонни продукти в заведенията за обществено хранене. Тези мерки ще насърчат развитието на агроекологични стопанства и занаятчийски работилници за преработка на всички територии, като по този начин ще допринесат за заетостта в селските райони. Освен това агроекологията, която изисква по-малко капитал (механизация, ресурси, земя и др.), би прекратила изчезването на селското земеделие в държавите, в които то все още е значително. Това ще даде възможност на всички страни от ЕС да стимулират селското стопанство и селския живот с положително социално и екологично въздействие.

Във Вашето становище посочвате няколко пъти, че агроекологията върви ръка за ръка с малките и средните стопанства. Защо големите стопанства не биха могли да развиват агроекологията?

Агроекологията има не само едно техническо агрономично измерение, но и социално и териториално измерение. Освен че големите стопанства, които са се разраснали значително благодарение на подпомагането по линия на ОСП без таван, представляват пустиня за биологичното разнообразие, те са също така и социална пустиня, в която са изчезнали заетостта и обществените услуги, както можем да отбележим в т.нар. региони с „полски култури“. Агроекологията върви ръка за ръка с една структура от малки и средни стопанства, смесени култури и средноголеми парцели. Икономиите от мащаба, свързани със замяната на труда с нефт и химични продукти, както и с подкрепата на ОСП за големи по размер структури, вече не са актуални към момента на европейските стратегии „От фермата до трапезата“ и „Биологично разнообразие“.

Контекст:

Гийом Кро е също докладчик по две становища на Европейския комитет на регионите относно Общата селскостопанска политика:

– Реформа на ОСП , прието през декември 2018 г.

– ОСП след 2020 г. , прието през юли 2017 г.

За контакт с пресслужбата: pressecdr@cor.europa.eu