Бивши председатели 

Февруари 2020 г.: Апостолос Цицикостас (ЕНП), управител на регион Централна Македония в Гърция, е избран за председател. В изказването си пред 329-те членове на Комитета председателят очерта три основни приоритета по време на мандата си: „Първо, Европейският съюз трябва да служи на своите граждани и на местата, където живеят — в техните села, градове и региони. Трябва да подкрепяме териториалното сближаване, иновациите, предприемачеството, но също така да намерим надеждни решения за управлението на миграцията въз основа на солидарност. Второ, регионите и градовете трябва да се съсредоточат върху разбирането и намирането на отговори на дълбоките промени в резултат на екологичната, цифровата и демографската революция. На последно място, трябва да укрепим европейската демокрация, като поставим регионите и градовете в нейния център, за да доближим Европа до гражданите ѝ.“

Юли 2017 г.: Карл-Хайнц Ламберц (ПЕС, Белгия), белгийски сенатор, представляващ немскоезичната общност, е избран за председател. Карл-Хайнц е член на КР от 2001 г. и председател на групата на ПЕС в КР от 2011 до 2015 г. От 2000 г. е член на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа.

Февруари 2015 г.: Марку Маркула, член на управителния съвет на Регионалния съвет на Хелзинки и председател на Съвета по градоустройство на Еспо, е избран за председател. Той е бивш депутат от финландския парламент (1995—2003 г.). През този период той е член на две постоянни парламентарни комисии: Комисията за наука, образование и култура и Комисията за бъдещето. Като депутат международната му роля включва председателството на съвета на EPTA — Европейската парламентарна мрежа за оценка на технологиите.

Юни 2014 г.: Мишел Льобрен, член на Общинския съвет на град Вироенвал (Белгия), е избран за председател. Завършил е Католическия университет в Льовен през 1970 г. със специалност философия и литературознание. Започва политическата си кариера през 1977 г., когато е избран за заместник-кмет на Общинския съвет на град Вироенвал (Белгия). От 1992 до 1999 г. е министър на висшето образование, научните изследвания и международните отношения на френската общност, а след това — министър на планирането, инфраструктурата, транспорта и телекомуникациите в правителството на Валония.

Юли 2012 г.: Рамон Луис Валкарсел Сисо, министър-председател на автономна област Мурсия, е избран за председател. Завършва „Философия и хуманитарни науки“ в Университета на Мурсия и преподава история на изкуството, като същевременно провежда научни изследвания, свързани с изкуството и историята на автономна област Мурсия. В речта си на пленарното заседание той очертава като свои приоритети текущите преговори за многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., новата фаза на структурните фондове и европейската политика за териториално сътрудничество.

Мерчедес Бресо Февруари 2010 г.: Мерчедес Бресо, член на регионалния съвет на Пиемонт, е избрана за председател на Комитета на регионите на 10 февруари 2010 г. и е потвърдена на длъжност на 9 юни 2010 г. Бресо заяви: „Местните и регионалните власти могат да служат като отправна точка за Европа във всички тези области. Те са на предната линия във времена на криза и винаги са били от решаващо значение за икономическите, социалните и екологичните иновации.“ Към днешна дата, Мерчедес Бресо е единствената жена, която е била избрана за председател на КР.

Февруари 2008 г.: Люк Ван ден Бранде, сенатор в белгийския парламент и член на КР (ЕНП/Белгия) от създаването му, е избран за председател на Комитета. В речта си на пленарното заседание той заяви: „Ние трябва да изхвърлим зад борда йерархичната пирамидална структура, която поставя Европейския съюз над държавите членки, а държавите членки — над регионите, регионите — над градовете, а градовете — над общините.

Февруари 2006 г.: Мишел Делбар, кмет на Дюнкерк (регион Нор-Па-дьо-Кале) и член на френския парламент, е избран за председател на Комитета на регионите. Той заявява желанието си да превърне Комитета на регионите в истинска политическа европейска асамблея, способна да допринесе за възобновяването на дебат за Европа, и определя Лисабонската стратегия като един от стратегическите приоритети на КР.

Февруари 2004 г.: Петер Щрауб, председател на германския регионален парламент на Баден Вюртемберг, е избран за председател на КР. Сред неговите основни цели са укрепване на междуинституционалните отношения и повишаване на осведомеността относно работата на Комитета в новите държави членки.

Февруари 2002 г.: Сър Алберт Бор, ръководител на Градския съвет на Бирмингам, е избран за председател на Комитета на регионите. Той определя две основни цели за своя мандат: да се гарантира, че регионалната политика продължава да бъде движеща сила в основата на програмата на ЕС; и да се преодолее „демократичният дефицит“, който доведе до това широката общественост да се чувства изключена от процеса на вземане на решения в ЕС.

Февруари 2000 г.: Йос Шабер, министър на благоустройството и транспорта в правителството на регион Брюксел-столица, е избран за председател на КР. Като призовава настоятелно Комитета да изгради по-тесни връзки с Европейския парламент и Съвета на министрите, той призовава за по-силен акцент върху политическите становища, и в по-малка степен — върху техническите становища. Той обявява пет политически приоритета в областта на заетостта, градската политика, европейското гражданство, околната среда и разширяването.

Февруари 1998 г.: Манфред Дамайер, министър по федералните и европейските въпроси на германската провинция Северен Рейн Вестфалия, е избран за председател на КР. Той призовава за по-голяма независимост на регионите, федералните провинции или провинциите при управлението на структурните фондове, както и за по-конкурентна селскостопанска политика на ЕС. Асамблеята ратифицира предложение на Бюрото за промяна на броя, състава и правомощията на комисиите на КР, така че те да могат по-ефективно да поемат новите области на отговорност, възложени на Комитета с Договора от Амстердам.

Март 1996 г.: Паскуал Марагал и Мира, кмет на Барселона, е избран за председател на КР. Той се ангажира да се съсредоточи върху изграждането на прозрачна и легитимна вътрешна организация, както и за това КР да получи институционален статут.

Март 1994 г.: Жак Блан, ръководител на регионалния съвет на Лангедок-Русийон, е избран за първи председател, а Паскуал Марагар и Мира (ПЕС/Испания) за първи заместник-председател.